Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 119
Ахмед Юмит
- Защо са искали да отворят гроба? Акън споменавал ли ви е?
- Че как иначе? Звъняха на малкия ми брат.
Какво? Каква връзка имаше малкият му брат със смъртта на шестия османски владетел Мурад II?
- Текин е съдебен лекар... - веднага задоволи любопитството ми. - Искаха да се консултират с него.
- За какво?
- Как е умрял човекът в мавзолея.
- А кой е бил той?
- Това не зная... Но сигурно е историческа личност... - не беше убеден. - А може би не?
- Прав сте, такъв трябва да е бил - потвърдих. - Защо историци биха се интересували от съвременна личност, би трябвало да е историческа... Никакво име ли не спомена? Примерно Му-рад II или Завоевателя...
Погледна ме чистосърдечно.
- Не мисля... Доколкото си спомням, интересуваха се от техническия аспект.
Замълча. Трябваше да продължа да чопля, за да го накарам да проговори.
- Под технически аспект времето за изгниване на трупа ли са разбирали?
- Не, не - успокои ме. - Искаха да разберат дали е починал от естествена или насилствена смърт. Как му се викаше на това... Текин го каза... А, токсикология... Токсикология...
- Науката за отровите... И отровен ли е бил онзи в мавзолея?
- Не зная... Нали ви казах, че не се интересувах много...
Пак се почувствах като детектив. Татковата гордост...
Оправи историята и се залови за престъпленията. Хайде стига преувеличения, не разрешавам убийство, а гледам да отърва кожата, нищо повече...
- Брат ви знае ли чий е трупът в гробницата? Тоест Акън дали му е казал?
Умът му отново трябваше да се напрегне...
- Не мисля, защото говориха с Текин по телефона. Пред мен... Ако бяха споменали Завоевателя или друг султан, щях да чуя...
- Спомняте ли си за какво точно са говорили?
Изразът му наподоби нещо средно между любопитство и съмнение.
- Защо ме питате? Има ли връзка с раняването на Акън?
Хайде, детектив Мющак, отговори както трябва. „Не забравяй, че най-удачният отговор е най-простият - обади се баща ми сред мъглявите спомени. - Не се мъчи и по-важното - не давай повод за повече въпроси.“
- Възможно е... - казах, прикривайки се зад маската на потънал в дълбоки разсъждения човек. - Опитвам се да открия някаква връзка.
- Разбирам... Акън попита: „Можете ли да разберете как е умрял човекът в гробницата?“ Интересуваше го дали човекът е починал от естествена смърт или от отравяне. Текин отговори, че това зависи от състоянието на тялото... Тоест можели да разберат от останките по космите и ноктите.
- Дали са разбрали?
Докато да отговори, несръчно изпусна баретата си...
- Да му се не види!
Наведе се и вдигна баретата, изтръска я намръщено. Забелязвайки очаквателния ми поглед, си припомни зададения въпрос.
- Извинете... - и скри баретата между големите си длани като оръдие на убийство. - Да, доколкото ми е известно, не са разкрили онази гробница... Защото повече не се обадиха на Текин. Може и да са се отказали - разпери съмняващо ръце. - Не зная, господин Мющак, наистина не зная, само Акън би могъл да ви информира.
21
Когато излязох в парка на болницата, в лицето ме блъснаха снежинки като камшичен удар; отново ли се започваше? Слава Богу, не продължи. Сигурно беше от студа. Югоизточният вятър не позволяваше на снежните облаци да се струпат и беше дарил на града ясна нощ, пълна със звезди като предишната. Ако след южняка повееше лодос, заедно с доведения дъжд щеше да стопи натрупания по тротоарите сняг. Но сега не се противях на студеното време. Чистата зимна вечер ми идваше като мехлем след потискащата, тежка болнична атмосфера.
