Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 108

Не се сдържах да попитам, макар и да не се надявах на отговор:

- Не погледнахте ли през прозореца от любопитство? Да видите кой е излязъл?...

- Как да не ми е било любопитно? Но не погледнах. Ех, господин Мувафак, вие сте младеж за мен... Като остарее, човек го мързи и две крачки да направи. Задъхвам се и след един метър. А и прозорецът е далеч от леглото ми, та не станах.

- А после? Някой друг не е ли влизал или излизал?

Безкръвната и устна леко увисна. През полуотворената уста се показаха мънички като на бебе зъби.

- Не е... Или поне аз не чух. Нали казах, вече недочувам... Понякога бъркам гласовете...

Точно от това се страхувах - да не казваше нещо невярно или непълно. Настойчиво попитах:

- Още по-късно, примерно тази сутрин, не е ли влизал някой? Акън, Теоман или някой друг...

Леко поклати малката си глава със събрани на тила коси като на Нюзхет...

- Не... Може Акън да е излязъл, а аз да не съм чула.

Ами ако не беше излязъл, ако наистина беше онова, което си мислех... Тахир Хакъ и дружинката му... Или пък някой, за когото представа нямах, който е убил Акън също като Нюз-хет... Нож за писма, забоден в шията на бившия ми асистент... С туграта на султан Мехмед Завоевателя на дръжката... Не, точно това беше невъзможно, понеже бях погребал оръдието на убийството в тъмните води на Мраморно море. Какви ги измислям... „Премини към същността, към същността“, прошепна зад рамото ми татко...

- Този господин Теоман кога се прибира?

Безнадеждно примигна с избелелите си очи.

- Вечер е, трябва вече да си дойде... Естествено, ако не се отбие другаде... Младежите не обичат да си стоят вкъщи...

- Знаете ли телефона му?

Леко разтвори изкривени ръце.

- Аз не, но господин Ахмед го знае... Живее на приземния етаж... Портиерът на сградата...

Внезапно се почувствах като детектив от криминален филм. Бях разпитал някого, без да се усетя. „Това дете прилича на детектив.“ Естествено, никой не беше казвал това, но ми се щеше татко да се беше гордял с мен... Но не беше... „Пак грешиш, Мющак. Първият въпрос към жената трябваше да бъде дали вчера е чула Акън да се прибира у дома. Ако е чула, първо трябваше да разбереш сам ли е бил или не.“ Точно така говореше баща ми. Показвайки още веднъж колко по-умен и информиран е от мен и как аз нищо не мога да свърша като хората. Но беше прав, веднага изпълних нареждането му.