Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 109

- Хубаво, а спомняте ли си кога се прибра Акън вчера преди скандала?

Бездруго набръчканото и чело се сбръчка още повече. Мислех, че ще отрече, но лицето и светна.

- Преди оня сериал... По телевизията, за стоянката на таксита... Таксиджиите си разказват забавни преживелици... Прибра се точно преди да започне сериалът... Към пет часа...

- Забелязахте ли дали е имало някой с него?

- Май да... Да, да говореше с някого, но не зная с кого.

Гласът и съвсем заглъхна; сигурно се обвиняваше, че не

може да помогне. Съжалих я. Протегнах ръка.

- Благодаря... Много ми помогнахте...

Ръката и беше леденостудена и едва стисна пръстите ми.

- На мен също ми е интересно... Дано не му се е случило нещо на момчето...

- Не се безпокойте - усмихнах се уверено. - Ако науча нещо, ще ви уведомя...

Погледна ме недоверчиво, но не затвори останалата в наследство от съпруга и тежка дървена врата, докато не слязох до долния етаж.

19

„Като светец, почитан с кръв

Докато Теоман превърташе малкия ключ в старата ключалка на вратата, все още цареше изнервяща тишина. Той беше доста пълен за разлика от Акън, но по-млад, отколкото си го представях, около трийсетте... На едрата му глава имаше ръчно плетена лилава барета, а шал в същия цвят върху бялото кожено яке украсяваше якия му врат. Със себе си беше внесъл приятен пролетен аромат, смесен с вечерната прохлада. Заварвайки ме да го чакам, беше огледал от горе до долу едрото ми тяло в отдавна демодирани дрехи и беше промърморил раздразнено:

- Сигурно сте господин Мющак, виждал съм ви на снимка... Акън ми е говорил за вас.

И толкова. А му бях казал по телефона, че Нюзхет е убита и Акън вероятно е в опасност. При това положение не трябваше ли да се разтревожи за приятеля, с когото живееше заедно? А и възрастната жена беше подсказала, че двамата са близки приятели. А може би се беше подразнил, че съм го принудил да затвори офиса по никое време, или пък не вярваше, че нещо може да се случи на Акън, та заради неоснователната тревога на някакъв изкуфял професор да промени плановете си за вечерта. Почти търкаляйки дебелото си туловище по стълбите пред мен, обърна кръгло лице и каза само:

- Снощи не се прибрах вкъщи. И не зная какво е правил Акън.

Искаше да каже, че не е бавачка на съквартиранта си. Това му безгрижие породи в мен съмнения. Да не би да преувеличавах? Това, че Акън не отговарял по телефона, че не се обадил никому след смъртта на Нюзхет и се скарал вкъщи с някакъв приятел, не доказваше, че му се е случило нещо лошо. Може би наистина, както си мислеше дебелият дизайнер, се забавляваше някъде. А може би доловеният от възрастната лелка шум от затваряне на врата да сочеше, че Акън е излязъл. Дали не бях допуснал голяма грешка, позволявайки на онова лукаво девойче Сибел да ми размъти ума? Една друга възможност, прехвърчала в главата ми като внезапно налягащия Истанбул мрак, ме накара да се разтреперя от страх. Ами ако Сибел и при-ятелчетата и ме бяха проследили... Ако това беше постановка, за да открият дома на Акън? Като пълен глупак бях взел такси от площад „Султан Ахмед“ и бях дошъл в Акаретлер. А те по петите ми... Възможно ли беше? И защо не? Нали искаха да намерят Акън? Ако това им беше целта, можеха да вземат адреса от университетските регистри. Не, не можеха; той не беше посочил истинския си адрес, понеже се криеше от казармата... Далеч по-късно се беше отървал от войниклъка, показвайки на донаборната комисия някаква отвратителна снимка, доказваща хомосексуалността му...