Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 106

- Да, да, вие сте онзи професор... Бедиа ви споменаваше с благодарност... И се казвахте... Мувафак...

- Мющак - поправих я. - Мющак Серхазин...

- Да, Серхазин... И тогава се зачудих. Ще прощавате, ама имате странна фамилия, господин Мувафак.

Мувафак... Точка. Не я поправих, дотолкова всеки можеше да сгреши. Но това би било последното име, което би ми подхождало. В какво ли успях за толкова години живот? Да не бях създал щастливо семейство? Или изградил блестяща кариера? Да не бях преживял изгаряща любов? Е, да не съм несправедлив към себе си, имах изгаряща любов... Че кой би чакал някоя жена двайсет и една години? Загърбвайки професия, приятели, семейство, младост, вълнения и надежди... И то жена, която си тръгва без никакво обяснение... Да, бях преживял прекрасна любов. Защото прекрасната любов означава проигран живот... Понеже истинската любов е като безпощаден бръшлян. Както бръшлянът се увива около всички растения и дори големите дървета около него и ги убива, задушавайки ги, така и любовта не допуска съществуването на никакво друго чувство. В любовта нямат място успехът, щастието и моралът. Единствено страдание и красота... Красота, която постепенно изцяло се превръща в страдание. И затова обикновено краят е трагичен... Аз също съм спазил правилата. Запечатал съм изгарящата любов с подходящ за същността и великолепен финал: с кръв... Не, това все още не е ясно. Може би старата ми любов не аз, а Тахир Хакъ и младата му банда... Нали всъщност заради това съм тук. За да разбера дали убилите нея не са премахнали и бившия ми асистент... Спри, спри, не бързай толкова, още не се знае какво се е случило с Акън...

- Наистина, господин Мувафак - продължаваше да нарежда възрастната жена, - много благодарствени молитви отправи за вас покойната Бедиа... В университета сте били покровител на Акън...

Изобщо не мисля, че съм го направил. Понеже никой от целещите се нависоко аспиранти не е пожелал да сътрудничи на напълно непотребен професор без стремежи, съм бил принуден да взема Акън, също в списъка на нежеланите като мен, макар и по други причини. Защото имаше канцеларска работа. А изключително педантичният Акън нямаше равен на себе си в това. Ето, това е истината. Добре де, добре, да не съм несправедлив към себе си, отнесох се с разбиране към младежа... Изобщо не ме засягаше дали е хомо- или хетеросексуален. Май го и обикнах...

- Бедиа много ви уважаваше... - обкръжените и с пепеляви кръгове лешникови очи се навлажниха. - Горката, много се притесняваше за сина си... - и отвори вратата докрай. Вероятно всичките и подозрения към мен бяха изчезнали. - И как да не се притеснява? Ох, знаете какъв е Акън... Нито мъж с мъжете, нито жена с жените. Никому да не дава Господ... Чудеше се какво да прави, горкичката - вероятно и мина през ум, че се е изпуснала, та съмнението отново пропълзя в погледа и. - Аз не можах да имам деца. Винаги съм съжалявала за това, но като видях Акън... Лошо ли е това според вас, господин Мувафак... Сиреч човек е или мъж, или жена... Може ли да има нещо средно?