Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 104

- Здравейте, професоре, добре дошли.

Ако не беше гласът, никога не бих познал: беше Акън. Отдръпнах се рязко, сякаш бях видял чудовище. Беше разочарован. Очите зад изкуствените мигли се натъжиха.

- Защо се учудихте, професоре?

Попита толкова искрено. Знаех, че е хомосексуалист. Не беше го скрил от никого.

„В това мъжко тяло има жена, професоре.“

Не беше лесно в университет с предимно консервативни хора като нашия да заявиш на всеослушание „харесвам мъже“; искаше се много смелост. Когато това стигна до Тахир Хакъ, гордеещ се със свободомислието си, ме предупреди нееднократно: „Кажи на онзи Акън да не се кипри като момиче.“ Но Акън изобщо не се държеше като жена, поне до оная вечер. Да, нито гласът му беше престорен, нито походката - беше естествен. Но когато защитаваше правотата си, ставаше смел като лъв. Веднъж каза в очите на професор Тахир: „Ако не преда-дем детайлно истината за сексуалния живот в османските дворци, историята ни няма да бъде пълна.“ Интересното беше, че нашият професор не можа да отговори на устатия студент. Та мисълта ми е, че ако Акън не беше толкова умен и трудолюбив, нямаше да се задържи в университета. Но и така не се задържа... В тази страна всеки е в плен на хомофобията... Като казвам всеки, и себе си имам предвид. Ето на, когато студентът ми понечи да ме прегърне в собствения си дом, аз отскочих като от огън. Да, мога да се оправдая, че ако не беше нахлупил тази огромна оранжева перука, нямаше този тежък грим и шортите на маргаритки, можех и да не го направя, обаче това не оневинява невъзпитаната ми постъпка. Акън, който не очакваше от мен такава реакция, ме погледна разочаровано през изкуствените мигли и попита:

- Какво ви изненадва, професоре?

Искаше да каже, нали знаете за сексуалната ми ориентация. Нищо не съм скрил от вас. Да не би тайно да сте се отвращавали от мен? Или пък и във вашето грамадно мъжко тяло се крие жена като в моето? Не, не бях хомосексуален; нито тайно, нито явно... Веднъж, докато спях, Шазие беше лакирала ноктите ми. Но каква вина имах? Спомням си, че татко побесня. Тогава за пръв път чух тази дума. „Какво е това, педал ли ще правиш детето?“ Педал... Не, нямаше да стана педал по думите на баща ми, нито гей по определението на Акън. Защото в това едро, грубо тяло не се криеше жена, а дете, както казваше Нюзхет. Дете, което не се посвени да убие... Както и да е, когато видях Акън, се поколебах. Но скоро се съвзех.

- Няма нищо, Акън... - подадох му виното. - Колко шарена компания...

Но думите ми не разсеяха разочарованието му. Тогава разбрах колко всъщност ми е вярвал. И колко е бил самотен в университета. Може би онази вечер за пръв път му е хрумнало да напусне Истанбул. Но не го показа.

- Да - отговори и се огледа. - Понякога така се развличаме... А аз за вечерта се премених като травестит. Не съм такъв всъщност... А и не всички тук са хомосексуални... Но всички са напрегнати. И си рекохме, нека тази вечер се освободим от стреса, ограниченията и табутата, да бъдем себе си... Това парти, професоре, е памет за себе си...