Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 134

— Защо е станал заклинател? — попита Ранулф.

— Е, на това мога да отговоря! Попитах го същото. Стивън имаше съмнения, тежки съмнения относно всичко! Понякога мислеше, че след смъртта няма нищо, освен угасване: нито небе, нито ад, нито чистилище, нито Бог, нито демони. Затова бе решил, че ако докаже съществуването на демоните, това би могло да значи нещо.

Корбет кимна. И преди бе чувал същото, не само за абат Стивън, но и за други, които се бореха за вярата си. Така му бе казал поверително един духовник: „Ако има ад, трябва да има и рай.“

— Той се опитваше сам да се убеди — продължи брат Люк. — Както се казва в Символа на вярата: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“. Искаше да разсее мъглата, която заслепява душите ни. Предполагам, че е търсил истината.

— А Кървавата ливада?

Главата на стария духовник отново клюмна надолу:

— Мога да ти кажа само толкова. Абат Стивън се кълнеше, че докато е жив, погребалната молитва няма да бъде отворена. По този въпрос беше непреклонен. Аз не… — Гласът му се прекърши: — Говорих достатъчно. — Той въздъхна.

— А нещо за дните, преди да умре? — продължи да пита Корбет.

Старият духовник облиза устните си:

— Да, дойде при мен развълнуван и угрижен. Мрак обгръщаше ума, сърцето и душата му. Мога да ти го кажа, кралски служителю, и не съм го казвал никому другиму — ако ти не беше дошъл при мене, предполагам, че щях да накарам да те повикат.

Корбет затаи дъх. Виждаше как старият монах се разкъсва от страха, че нарушава тайната на изповедта.

— Значи, в последните си дни абат Стивън не е дошъл за изповед?

— Не, служителю.

Старият монах се извърна, долната му челюст трепереше. Корбет грабна ръката му и леко я стисна:

— Трябва да ми помогнеш! Пролята е кръв. Душите на твоите братя, изпратени жестоко и непокаяни пред Божия съд, може и да не зоват за отмъщение, но зоват за правосъдие. Божието правосъдие трябва да се изпълни, а кралският закон да бъде спазен.

— Много добре! — Старият духовник стисна молитвената си броеница и прекара зърната й през пръстите си. — Абат Стивън коленичи пред мен. Той не изповяда греха си, обаче твърдеше, че един от братята му, човек, близък до него, го е обвинил в ужасно провинение, не срещу устава, а срещу Бога.

— Ужасно провинение! — възкликна Ранулф. — Какво би могъл да съгреши един свят абат в едно такова почитано място!

— За миналото ли е говорел? — добави Корбет.

— Не, не, за нещо, станало напоследък.

— И какъв беше този грях?

— Няма да ти кажа.

— Но може ли да попитам? Старият духовник кимна.

— Убийство ли беше? Отрицателно поклащане на главата.

— Лягане с жена?

Отново отрицателно поклащане.

— Кражба? Богохулство?

Очите на брат Люк срещнаха очите на Корбет.

— Какъв грях? — възкликна Ранулф.

— Чел ли си книгата на пророк Самуил? Разказа за Давид? — попита Люк.

Корбет затвори очи. Израелският цар Давид беше обвиняван в много престъпления.