Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 135

— И Йонатан… — тихо добави брат Люк. Корбет отвори очи.

— Абат Стивън е бил обвинен в непристойно поведение с негов събрат монах!

— Ти dixisti. Ти го каза, служителю.

Древния трябва да беше съгледал как лицето на Корбет се вцепени.

— И това е станало напоследък? — попита Ранулф.

— Съвсем наскоро. — Брат Люк поклати глава: — Бих казал — около месец преди смъртта на абата.

— Той каза ли защо? Как?

— Абат Стивън каза само, че е бил обвинен в това.

— Отрече ли го?

— Не. Казах ви, че само коленичи тук и хълцаше като дете. Каза, че обвинението е било направено в проведен шепнешком разговор в собствената му стая. Опитах се да го успокоя, да облекча душата му, но той внезапно се изправи и си тръгна. Изпратих пратеник след него, но той никога вече не се върна. Моят абат никога не се върна. — Очите на стария човек се напълниха със сълзи. — Сега вече го няма. Боже опази, да се е предал на отчаянието и да е прегрешил срещу Светия Дух, преди да е било извършено онова ужасно деяние! Нека ангелите го отведат в място спокойно и светло. Беше толкова различен… — Старческото лице на Люк имаше отнесен израз. — Знаеш ли, кралски служителю, когато бях по-млад, аз бях лечителят тук. Стивън Д’Обини беше редовен посетител не толкова на църквата, колкото на нашата библиотека. Той обичаше книгите.

— Но защо е дошъл тук? — запита Корбет.

— Дойде с приятеля си, сър Реджиналд.

— И защо е трябвало да посещава „Сейнт Мартин’с“?

— Знаеш ли, служителю — замислено отвърна старият човек, — никога не успях да разбера сър Реджиналд, но ако трябваше да избирам дали Харкорт или Д’Обини да стане монах, щях да избера сър Реджиналд.

— Защо?

— Той беше много стеснителен с жените, те го смущаваха. Мога да ти го кажа, защото сподели това с мен в личен разговор, а не на изповед. — Брат Люк потупа Ранулф по рамото. — Ти си енергичен мъж, нали?

— Слава Богу! — отдръпна се Ранулф.

— И обичаш удоволствията в леглото?

Ранулф не успя да се въздържи и почервеня. Корбет меко се засмя.

— Добре, продължавай! — подразни го старият монах. — Пъргав ли си или не? Някога служех на краля под знамената му. Можех да устоя на всичко, освен на изкушенията на плътта и на голям бокал с кларет. Сър Реджиналд беше различен: той идваше тук, за да потърси помощта ми.

— Импотентен ли е бил? — попита Корбет.

— Имаше си проблеми. Понякога такива провали се дължат на тялото: някаква рана, вредно образувание. Лекувал съм доста монаси през живота си, за да мога да позная причината и да препоръчам някакво лечение. Но понякога причината не е много ясна.

— А при сър Реджиналд?

— И двете, сър Хю. — Старият монах се потупа по главата. — Макар че всичко се дължеше най-вече на фантасмагории на ума.

— Но той се е оженил!

— Знам, знам! — въздъхна брат Люк. — Сър Хю, в това абатство ние имаме монаси с проблеми — как да се изразя? — в отношенията си с жените. След като са били отблъснати от жени, те търсят святост и сигурност зад манастирските стени. Други мъже пък мислят, че такива проблеми могат да се решат от светото тайнство на брака. Сър Реджиналд беше от последните. Обаче — вдигна той костеливия си пръст, — може и да греша. Много мъже се сблъскват с такива затруднения и те често имат временен характер. Единствените, които наистина са знаели истината в този случай, са сър Реджиналд и лейди Маргарет. Навярно си се срещнал с тази достойна жена?