Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 42

— Но каква полза има от смъртта им? — попита Корбет. — Да не би някой друг също да вярва в невинността на сър Роджър и да се е заел с отмъщението?

— Не знам. Трябва да си поговориш с вдовиците им. Сигурна съм, че ще ги намериш и двете заедно. Жените на Торкъл и Молкин са роднини, макар и далечни.

Соръл измъкна нозе от стремената и Корбет й помогна да слезе.

— Достатъчно яздих.

Мушна загрубялата си, но топла ръка в тази на Корбет. Той се зачуди какво ли би си помислила лейди Мейв, ако случайно разбере как се е разхождал из потъналото в нощен мрак поле с някаква странна бракониерка.

— Слушай. Ще ти кажа три неща и приключваме — заяви тя. — Първо, видях те при Дяволския дъб. Оглеждаше мястото, където бе открито тялото на Елизабет. Нали?

Корбет кимна.

— Видях я — добави Соръл. — В деня, в който изчезна. Беше късно. Елизабет си имаше тайно място в горичката над ливадата.

— Тайно място?

— О, мастър писарю, нали си бил дете? Живял си в къща с родителите си, братята, сестрите, кучето. Имал си свое тайно място. Елизабет, дъщерята на коларя, също си имаше, като всички деца.

— Значи си била последната, която я е видяла жива, така ли?

— Да, и преди да попиташ, ще ти кажа, че Елизабет бързаше. Скрих се и почаках да ме отмине. По лицето й се виждаше, че е развълнувана и някак доволна.

— В такъв случай — отпусна ръце Корбет — съм съвсем объркан. Видяното от теб доказва, че Елизабет е убита някъде между тази горичка и Дяволския дъб. Убиецът й хитро е прикрил всички следи от злодейството си. Мога само да заключа, че тялото й е пренесено от мястото на убийството до това, на което е намерено. Не ми остава нищо друго — въздъхна той — освен да чакам да дойде мига, в който да претърся внимателно мястото. Какво друго?

— През последните пет години шест млади жени, в това число и вдовицата Уолмър, са били изнасилени и убити около Мелфорд. Но не са само те — стисна ръката му. — Не забравяй, че аз кръстосвам пътищата, но и други го правят: скитниците, калайджиите, пътуващите търговци, семейства, които търсят препитание. Опознах много от тях. Разговаряхме — тя сви рамене. — Две или три от техните момичета също са изчезнали.

— Но за това не се е чуло — отвърна Корбет. — Техните жени често…

— Не, не, слушай ме какво ти говоря — прекъсна го Соръл. — Има открити трупове, но се чудя колко ли други убийства са станали. Дали е трябвало да бъде открито тялото на коларската дъщеря, Елизабет? Виждал ли си как ловуват невестулките, мастър писарю? Имат си скривалище. Крият там телата на жертвите си, за да могат да се върнат по-късно и да ядат от тях. Удушвача е като невестулка: убива и крие, но понякога не е достатъчно бърз. Разпитай Блайдскот, той прибира телата.

— Не харесваш помощник-шерифа, нали?

— Покварен глупак! — Соръл сякаш изплю думите си. — Най-много обича да говори на висок глас в кръчмата пред онези, които искат да го слушат. Нека ти напомня, че той проведе претърсването в къщата на сър Роджър.

Корбет сграбчи ръката й.