Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 40

— Трима ли? — попита Корбет.

Спря и продължително се загледа в нея.

— Каза същото и на процеса. Според него, на вдовицата Уолмър й се е отворила много работа онази нощ. Но той бъркаше по отношение на нея. Каквато и да е била преди да дойде в Мелфорд, Сесили Уолмър тук играеше ролята на почтена вдовица. Ако е вършила друго в град като този, езиците щяха бързо да се развържат и да тръгне клюката.

— Мъжът ти, Фъръл, каза ли на процеса всичко, каквото знаеше?

— Разказа го под клетва, но никой не му повярва. Казаха, че е бил пиян, пък и всеки знаел колко любезно се държи с него сър Роджър. Дори твърдяха, че е подкупен.

Корбет затвори очи и си припомни записките от процеса: бракониерът Фъръл беше защитил сър Роджър.

— Какво е имал предвид мъжът ти, когато е говорел за дявола, който кара хората да лъжат? Да не твърдиш, че са били подкупени?

— Подкупени или заплашени, какво значение има? Умря добър човек.

— Трябва да внимаваш — предупреди я Корбет.

— О, не се притеснявай, писарю, държа си устата затворена. Скитосвам из околностите, като че не съм с всичкия си, но си държа езика зад зъбите. Соръл не вижда нищо, нищо не разбира.

— Но вярваш, че Фъръл е убит и погребан?

— Убедена съм, че Фъръл е убит и погребан. И искам да открия гроба му.

— След пет години? — попита Корбет.

— Знам само, че една нощ излезе и не се върна. Мелфорд и околните поля са прорязани от пътища и пътеки, пълно е с къпинаци, шубраци, гори и тресавища. Но се моля. Всяка вечер, преди да си легна, се моля да открия тялото на Фъръл.

— А Фъръл е убит заради казаното от него пред съда, така ли?

— По всяка вероятност. Както казах, Фъръл беше хитрец, непроницаем като нощта. Когато не беше пиян, беше способен да пази тайна дори от мен.

— Значи мислиш, че е видял нещо?

— Обзалагам се, че е видял нещо. И е трябвало да го накарат да замълчи завинаги. Все пак той е бил единственият, чул Удушвача.

— А, да — Корбет остави конят да притисне муцуна към ръката му, — чух вече. Какво всъщност е видял или чул Фъръл?

— Бил е навън и е ловувал, недалеч от тук. Паднала нощта. Видял сянка и чул пъхтене, звън на камбанки. Фъръл бил на едно от тайните си места, където криел еленско месо. Не искал да го хванат с плячката в ръце. Решил, че е някой тукашен с изгората си или може би женен мъж с любовницата си. Спомни си, мастър писарю, че Мелфорд е малък град, където и улиците, и стените имат уши. Ако си имаш закачка със слугинята на жена ти, най-добре си поиграйте някъде в полето. Пък и младите с техните любовни срещи под звездите… Фъръл си обрал крушите. Когато Блайдскот започнал да разпитва, Фъръл му казал какво е чул. След това Фъръл непрекъснато твърдеше, че това било грешка. Съжаляваше, че си е отворил устата.

— Но за сър Роджър Чапълс си е отворил устата все пак, нали?

— Различно е. Беше в съда, под клетва, стоеше изправен пред кралския съдия. Фъръл не мислеше, че го грози опасност.

— И какво друго знаеш? Ако бродиш из горите, трябва да си видяла неща, които другите не са. Проследила си ме от Мелфорд. Чула си за пристигането ми. Нямаше търпение да говориш с мен.