Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 123

Корбет се вгледа в рисунката. Толкова несръчно беше нарисувана, че ако не му беше обяснила всеки знак, нямаше нищо да разбере. Поклати глава.

— Не мисля, че Фъръл е говорел за някаква карта!

Отиде до другите рисунки и започна съсредоточено да ги разглежда. Соръл също се приближи.

— Нищо не разбирам — Корбет поклати глава, — нищичко! Къде другаде може да има рисунки, Соръл?

— В църквата, макар че Фъръл рядко стъпваше там. Може би в „Златното руно“? Или в имението на Чапълс, в общината или при сър Луис Тресилиън? — Соръл разпери ръце. — Фъръл скиташе навсякъде из околностите. Понякога изпълняваше поръчки на сър Роджър и ходеше чак до Ипсуич и градовете по крайбрежието.

Корбет огледа стаята.

— Фъръл имаше ли молитвеник?

— Не — Соръл се изсмя. — Познаваше буквите, колкото мен, но не беше от учените.

Корбет тръгна към вратата.

— Да идем пак до параклиса — помоли той. — Искам отново да видя скелета.

Соръл сви рамене и го поведе през двора. Корбет се спря да нагледа коня си. Докато се качваше по стълбите, Соръл вече беше извадила тухлите и бе измъкнала навън скелета.

— Какво търсиш? — попита тя.

Корбет взе черепа и се съсредоточи върху усещането от допира.

— Имам приятел — каза — свещеник, а също и много способен лекар в голямата болница „Сейнт Бартоломю“ в Смитфийлд, в Лондон. Често си говорим за скритата същност на нещата.

Корбет видя озадаченото лице на Соръл.

— За начина, по който нещата съществуват и се променят. Костите на този скелет са сухи и жълтеникави, което означава, че са лежали в земята повече от пет или шест години — почука по черепа. — Крехък е, плътта вече я няма, костите са сухи. Ако са останали да лежат, където са били, в края на краищата са щели да станат на прах. Моят приятел — продължи Корбет — се ползва със специално позволение от Църквата да изучава трупове на хора, обесени на близкия ешафод — Корбет вдигна черепа. Приближи се до прозореца и както го държеше надзърна в кухината му. — Ако осъденият има късмет — обясняваше Корбет, — при опъването на въжето вратът му ще се счупи. Смъртта е мигновена. Ако ли не, бавно ще се задушава.

— Както е при душенето с въже ли?

— Да, Соръл. Както е при душенето с въже. Според този лекар, течностите в мозъка спират да се движат и черепът се изпълва с кръв, като при вътрешна рана — Корбет почука по черепа. — На допир усещането е като заседнала кръв в набито място, разлагащата се кръв оставя следа. — Корбет се взря отблизо. Успя да различи едно бледо червеникавокафяво петно.

— А при този? — попита Соръл.

— Има някаква следа тук, но не знам дали е от кръв или е следствие на разлагането.

— Какво се опитваш да докажеш?

— Старата Крауфорд има право. Мелфорд е пропито с кръв място. Подозирам, че от много години из тези околности са убивани момичета. Някои тела са открити, други все още са скрити из полето. Но въпросът е кой ги убива и защо? — и той постави черепа много внимателно на мястото му. — Сега трябва да се връщам, мистрес. Ти ще дойдеш с мен.