Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 113

— Изпитва наслада — продума на глас Корбет. — Убиецът изпитва наслада от властта, която има.

Наричат го Удушвача, Маскирания, но прилича повече на играч на шах, разсъждаваше той. Гледа на другите хора като шахматни фигурки, които мести според волята си. Харесва му да ги наблюдава как следват плана му. Но кой може да има толкова власт? Сър Луис? Сър Морис? И двамата са богати благородници. Могат да имат съгледвачи и свои хора, които да подслушват разговорите на онези, които са набелязали. Но самият сър Луис беше нападнат. А и беше играл важна роля в процеса на сър Роджър. А сър Морис? Мъж, който се е посветил на възстановяването на бащиното име, и който не храни почти никакви топли чувства към хората от Мелфорд. А и за кой убиец мислеше? Корбет поклати глава. Следваха останалите: отец Гримстоун, с неговото пиене и затвореност в себе си, куратът Робърт с неговите скрити тревоги и дълбоко чувство за вина. Или Бъргес? Може ли Блайдскот да е убиец? Мъж, който може и да не харесва жените? Или забравяше някого? Корбет удари с юмрук по бедрото си. Двама убийци ли са, терзаеше се той, или един? Убийствата на Молкин и на останалите свързани с делото са станали, след като убийствата на момичетата са започнали отново. Какво означава това? Корбет чу стъпки отвън и въздъхна. Ранулф влезе, следван от Бъргес.

— Сам донесох регистъра — каза старият войник. Извади го от кожената торба и го постави на стол до леглото на Корбет. — Не трябва да го позволявам, но ти си кралският писар. Ако поседя долу в кръчмата и по-късно го взема…

Корбет посегна към кесията си.

— Не, не — възрази Бъргес. — Мога да си платя сам ейла, сър Хю. Долу в кръчмата съм.

Ранулф затвори вратата след него. Корбет взе регистъра и го запрелиства.

— Е, Чансън се носи в галоп към сър Морис — подкачи го Ранулф. — Ти пък се заемаш с мъртвите.

Корбет се усмихна над книгата.

— Ами ако ти се занимаваше със смъртта на сър Роджър…? — Корбет замълча. — Не, да те попитам другояче. Според теб кой се страхува най-много?

— Може би сър Луис?

— Но той е богат лорд!

— Тогава Блайдскот — отбеляза Ранулф.

— Съгласен съм, и малко можем да направим за спасението му. Но пообиколи из Мелфорд, Ранулф, виж дали можеш да проследиш нашия дебел помощник-шериф, после го доведи тук, за да го поразпитам.

— Друго има ли?

— Помоли Адела да се качи. Кажи й, че няма от какво да се страхува.

— Ами ако случайно лейди Мейв научи? Дали не е по-добре — подразни го Ранулф — да остана, за да следя за спазването на добрите нрави?