Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 111
Пол Дохърти
Корбет замълча, а после продължи:
— Какво именно е казал Фъръл на Молкин? Каква ли е онази следа, ясна като на картина? — загледа се в изобразените по тъканта на балдахина гербове. — Ясна като на картина — повтори той. Легна настрани. — Чансън, ти какво откри в общината?
— Не много — отвърна конярят. — Всяка година има по някой изчезнал.
Корбет гледаше малкия триптих на стената.
— Имам за теб поръчение.
— Да, господарю.
— Съобщение до сър Морис.
— Но той тъкмо си тръгна.
— Знам и те моля да ми простиш.
Корбет стана и отиде до писалището си. Ранулф с поглед предупреди Чансън да не възразява. Корбет написа нещо набързо, взе парче восък и запечата бележката.
— Предай я лично на сър Морис. Да не казва на никого за молбата ми, нека не я споменава довечера, а само да ти даде отговор да или не. Разбра ли? Сега изпий чаша ейл долу в кръчмата преди да тръгнеш.
Чансън взе съобщението и тръгна.
— А ти на какво толкова се радваше в кръчмата? — попита Корбет. — Какво се беше разтананикал?
— Адела. Голямо кречетало е — отвърна Ранулф. — Каза ми, че…
— Казала ти е? — прекъсна го Корбет. — Кога е говорила с теб, Ранулф?
Прислужникът му се изчерви.
— Ами миналата нощ ожаднях. Чансън, както се досещаш, не е съвършената компания. Не само хърка, като че пръхти кон, но и мирише на такъв.
— И затова си слязъл долу и си поухажвал хубавата Адела. Ранулф, станеш ли свещеник, край на тези нощни ожаднявания.
— Ами тя получи цяла сребърна монета от мен — Ранулф издърпа един стол и седна. — Кръчмарските слугини знаят всички слухове. Гримстоун има слабост към виното. Бъргес непрекъснато се появявал, където не го очакваш. Сър Луис Тресилиън не харесвал хората от града, а сър Морис, преди да се прехласне по дъщерята на сър Луис, често се е клел, че ще търси възмездие за смъртта на баща си. Воденичарят е бил грубиян и негодяй. Жена му със сигурност е шавлива и май тя и сър Роджър са се радвали един на друг, докато съпругът й е отсъствал.
— Дотук всичко ми е известно — прекъсна го Корбет. — Град като град, най-обикновена енория. Иди в кой да е град в кралството…
— Мастър Блайдскот — не съвсем почтително го прекъсна Ранулф.
— О, добрият ни помощник-шериф.
— Не е женен.
— Цяло щастие за някои мъже. Предполагам, че очите му шават към фустите.
— Да, господарю, а също и към момчетата.
— Така ли?
— Така се говори.
— И повече си пада по момчета, отколкото по мъже?
— Слуховете казват така — отвърна Ранулф. — Даже се носи приказка, че преди години сър Роджър е влязъл в пререкание с него заради своя син Морис. Говори се и че Блайдскот е подкупен. Понякога е страхливец, а друг път е кавгаджия, непрекъснато се чуди кому и за колко да продаде душата си.
— Следователно, Ранулф, той е човек, който лесно може да бъде изнудван. Блайдскот е навредил на сър Роджър като е направил така, че Молкин да е сред съдебните заседатели, а пък останалите са хора, които не са били в състояние да му се опънат.