Читать «Гибелен грях» онлайн - страница 123

Ранулф погледна затворника.

— Това е единственото слабо място във веригата. Защо не си остана в Лондон, Падликот, защо е трябвало да пътуваш обратно до Париж? Не отричай, че си пътувал. Съучастниците ти потвърдиха, че си изчезвал за цели седмици. Какви си ги вършил още?

Падликот размаха пръст насреща му.

— Много си проницателен, мастър Ранулф. Корбет не ме попита.

— Може да е решил, че си ходил за нови нареждания.

Падликот сви рамене.

— Е, и?

— Е — отвърна Ранулф, — ще ми кажеш ли истинската причина?

Падликот отново легна на леглото си и скръсти ръце зад главата си.

— Нямаш какво да губиш.

— Нямам и какво да спечеля — озъби се Падликот.

— Имаш брат и както ти е известно, Падликот, палачът знае някои начини да облекчи болката. Сигурен съм, че добрият ни приятел — тъмничарят, ще може да донесе голяма чаша вино с подправки преди за последно да се повозиш на каруцата с осъдените на смърт.

Падликот лежеше и подсвиркваше тихичко през зъби.

— Съгласен съм — каза остро той и се залюля на леглото. — Аз съм на прага на смъртта, Ранулф. Знаеш, че клетвата, която ми дадеш, ще е свещена.

— Ще я спазя.

Падликот потропа с крака по пода.

— Искаш ли да видиш лицето на Христос? — попита го внезапно той.

— Какво?

— Искаш ли да видиш лицето на Христос?

— Разбира се. Какво имаш предвид?

— Знаеш ли за ордена на тамплиерите?

— Разбира се! — озъби се Ранулф.

— Добре — въздъхна Падликот. — Не знам цялата история, но понякога, когато обърне няколко чашки, дьо Краон става бъбрив. Неговият господар, Филип Френски, отчаяно се нуждае от пари. Улиците в Северна Франция са претъпкани с въоръжени мъже, защото Филип събира войските си за нападение срещу Фландрия.

Падликот вдигна ръка.

— Знам, че ти е известно. Както и да е, Филип е дочул за безценна реликва, покровът на Христос, който се пази от тамплиерите.

— И сега го иска, за да може да го продаде в чужбина?

Падликот се намръщи.

— А, има и още. Разбираш ли, имах три задачи: да проникна в подземието беше първата, другите две бяха да събера сведения за тамплиерите в Англия, както и всичко около тяхната прочута реликва.

— Защо точно за тамплиерите?

— А — Падликот се изправи и зашушна в ухото на Ранулф. После се отдръпна, наслаждавайки се на смаяното изражение, изписано на лицето на Ранулф.

— Истината ли казваш? — попита той.

Падликот кимна.

— Проникването в подземието е нищо в сравнение с плановете на Филип за бъдещето. Сега само четирима други знаят каквото и ти — Падликот вдигна пръсти. — Филип Френски, мастър Ногаре, дьо Краон и аз.

Падликот присви рамене.

— Скоро ще съм мъртъв. Да си го кажем направо, копелето дьо Краон и пръста си не мръдна да ме спаси.

Ранулф се дръпна от масата и потропа на вратата на килията.

— Ще удържиш ли думата си? — умоляващо го попита Падликот.

Ранулф го погледна през рамо.

— Разбира се, стига казаното то теб да е истина.