Читать «Гибелен грях» онлайн - страница 124
Пол Дохърти
В жилището на пазача на портата, Ранулф бръкна под наметката си и извади кесията си. Отброи няколко сребърни монети и ги пусна в дланта на тъмничаря.
— Ще направиш ли каквото ти казах? — попита Ранулф.
— Разбира се, мастър — отвърна мъжът. — Сутринта на изпълнението на присъдата ще се погрижа Падликот да пие много и тогава ще се отправи нагоре по стълбата на палача.
Ранулф го увери, че ще провери дали не е прахосал среброто си на вятъра и въздъхвайки дълбоко излезе от тъмницата. Обкованата с гвоздеи врата се затвори плътно след него. Постоя, поемайки дълбоко хладния нощен въздух, вперил поглед в звездите.
— Ранулф-ат-Нюгейт — прошепна на себе си. — Търсачът на тайни.
Припомни си пошушнатото от Падликот. О, той щеше да каже на господаря „Кисела физиономия“, но сам щеше да реши кога и къде. Разкриването на ужасната тайна на Падликот щеше да е ключът към щастието на Ранулф.
Бележка на автора
Описаните в книгата събития са действителни. Ричард Падликот е бил образован писар, майстор на превъплъщението и добре известен злосторник с международна слава. Бил е търговец във Фландрия и Холандия и заради икономическите мерки, предприети от Едуард I, е преживял финансови трудности. Падликот се върнал в Англия и заедно с Адам Уорфийлд и Уилям от двореца са замислили грабежа в абатството. Положението в Уестминстър е било каквото е описано в книгата: не имало истинска власт в запуснатите сгради на двореца и бенедиктинските монаси, разпуснали се по отношение на монашеските си обети, са били лесни жертви за човек като Ричард Падликот. Среднощните гуляи са ставали в запуснатите сгради на двореца и в тях главни действащи лица да били Ричард Падликот, Адам Уорфийлд и Уилям от двореца. Проститутки и куртизанки са били канени на тези гуляи, а от среднощните веселби Падликот и Уорфийлд отивали да грабят.
Старото изоставено гробище било засято с коноп и Падликот, прикриван от Уорфийлд, е прокопавал тунел към подземието. Изнесени били голямо количество сребърни и златни съдове, както и новоизсечени монети. Рибари намирали бокали да плуват в Темза, някои съдове се оказали в Кентиш таун и даже в оная част на града, в която били златарите. Хора като Уилям Торел, чиито работи могат и днес да се видят в абатството, били щастливите приемници на откраднатите съдове. След разкриването на грабежа Едуард Английски побеснял от гняв, Ричард Падликот и Уилям от двореца заплатили с живота си за своите престъпления. Подземието в Уестминстър може да се посети, а аз седях там, където някога е било запустялото гробище и размишлявах за най-дръзкия грабеж, осъществен преди около 690 години.
Все още съществуват записи за грабежа, в това число и признанията на Падликот. Главният извор е ръкописът Четъм №6712, който се пази в библиотеката в Четъм, Манчестър. Всъщност авторът на този ръкопис може да е един от четиридесет и деветимата монаси, осъдени при последвалото разследване и изпратени да гният в тъмницата Тауър. Дръзкото признание на Падликот, с което той поема цялата отговорност за събитията, може да се прочете в оригинал (Записи на хазната K.R. 322/8 в архива на Ченсъри Лейн), има описание и на предполагаем грабеж в ръкопис от сбирката Котън
