Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 547

— Не мога да я задържа — каза Айла и постави мутата на земята при краката му. Наведе глава и се обърна да си върви. Извървя обратния път покрай реката с болка в сърцето си, заради мъката, която бе причинила другиму. Не искаше да го нарани така силно. Ако имаше друг начин, би избрала него. Надяваше се, че вече никога няма да се случи така, че някой да я обича, а тя да не може да отвърне на чувствата му.

— Айла? — извика Ранек.

Тя се обърна и изчака той да я настигне.

— Кога заминаваш?

— Веднага щом си събера багажа.

— Това, което казах, не е вярно. Аз държа на теб. — Лицето му се беше изкривило от мъка и болка. Искаше и се да изтича при него, да го успокои, но не желаеше да го окуражава. — Винаги съм знаел, че го обичаш, още от самото начало — каза той. — Но аз толкова те обичах, толкова те исках, че не исках да го забележа. Опитвах се да се убедя, че ти ме обичаш и се надявах, че с времето наистина ще стане така.

— Ранек, съжалявам — каза тя. — Ако не бях се влюбила първо в Джондалар, сигурно щях да обикна теб. Можех да бъда щастлива с теб. Ти беше толкова добър с мен, винаги ме развеселяваше. Знаеш ли, аз наистина те обичам. Не както ти искаш, но винаги ще те обичам.

Черните му очи бяха изпълнени със страдание.

— Айла, аз никога няма да престана да те обичам. Никога няма да те забравя. Ще отнеса тази любов в гроба си — промълви Ранек.

— Не говори така! Ти заслужаваш повече щастие.

Той се засмя горчиво и отчаяно.

— Не се безпокой, Айла. Още не съм тръгнал да умирам. А някой ден може дори да се събера с жена, да създам огнище и тя да роди деца. Даже може да я обикна. Но никоя друга жена не може да бъде като теб и аз никога няма да изпитвам към друга жена това, което изпитвам към теб. Ти идваш само веднъж в живота на мъжа.

Те поеха назад.

— Дали ще е Трики? — попита Айла. — Тя те обича.

Ранек кимна.

— Може би. Ако тя поиска. Сега, когато има син, ще бъде по-търсена, а тя и по-рано получаваше много предложения.

Айла спря и погледна Ранек.

— Мисля, че Трики ще те вземе. Сега тя е обидена, но то е, защото много те обича. А има и още нещо, което би следвало да знаеш. Нейният син Ралев е твое дете, Ранек.

— Искаш да кажеш, че е син на моя дух? — намръщи се Ранек. — Вероятно си права.

— Не, не искам да кажа, че е син на твоя дух. Той е твой син, Ранек. Той е заченат от твоето тяло, от твоята същина. Ралев е точно толкова твой син, колкото и на Трики. Ти си го заченал вътре в нея, когато си споделял Удоволствия, с нея.

— Ти откъде знаеш, че съм споделял Удоволствия с нея? — попита с известно смущение Ранек. — Миналата година тя беше с червени пети и беше много усърдна.

— Знам, защото Ралев е роден и е твой син. Така започва всеки живот. Затова Удоволствията са израз на зачитане на Майката. Това е началото на живота. Знам това Ранек. Гарантирам ти, че е вярно и нищо не може да обори словата ми — каза Айла.

Ранек се замисли и придоби намръщен вид. Това беше странна нова идея. Жените могат да бъдат майки. Те раждат деца, дъщери и синове. А може ли един мъж да има син? Би ли могъл Ралев да е негов син? Но щом Айла го казва, значи трябва да е така. Тя носи в себе си същината на Мут. Тя е самият Женски Дух. Даже може да е превъплъщение на Великата Земя Майка.