Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 548

Джондалар отново провери багажа си, после поведе Рейсър към началото на пътеката, където Айла се сбогуваше с хората. Уини беше натоварена и чакаше търпеливо, а Вълчо тичаше възбудено между двамата, защото усещаше, че става нещо.

Трудно бе за Айла да напусне хората, които обичаше, когато бе прокудена от Клана, но тогава нямаше друг избор. Още по-трудно и беше да се сбогува, по своя собствена воля, с хората от Лъвския бивак, които обичаше, след като знаеше, че вече никога няма да ги види. Толкова сълзи бе проляла в този ден, че се чудеше откъде продължаваха да се взимат още, защото очите и се навлажняваха след всяка прегръдка със следващ приятел.

— Талут — изхълца тя, прегръщайки големия червенокос водач. — Казвала ли съм ти, че твоят смях ми помогна да се реша да ви посетя? Бях толкова наплашена от Другите, че бях готова да препусна обратно към долината, но тогава видях, че се смееш.

— Айла, още малко и ще ме разплачеш. Не искам да си тръгваш.

— А аз вече плача — каза Лати. — И аз не искам да си заминаваш. Помниш ли първият път, когато ми позволи да пипна Рейсър?

— Аз си спомням, когато тя позволи на Ридаг да поязди Уини — обади се Нези. — Мисля, че това беше най-щастливият ден в живота му.

— И конете ще ми липсват — изскимтя Лати и се вкопчи в Айла.

— Лати, може би някой ден ще си имаш собствено малко конче — каза Айла.

— И на мен ще ми липсват конете — каза Ръги.

Айла я вдигна и я притисна лекичко към себе си.

— Тогава може би ще трябва и ти да си намериш малко конче.

— О, Нези — изплака Айла. — Как да ти се отблагодаря? За всичко. Нали знаеш, че съм загубила майка си като малка, но имах голям късмет. Имах две майки, които я замениха. Иза се грижеше за мен, когато бях малко момиченце, а ти беше майката, от която се нуждаех, за да стана жена.

— Заповядай — каза Нези, като и подаде един пакет, опитвайки се да сдържи поне част от сълзите си. — Това е Брачната ти туника. Искам да си с нея, когато се свързваш с Джондалар. Той ми е като син. А ти си ми дъщеря.

Айла отново прегърна Нези, после вдигна поглед към големия и мускулест син. Когато прегърна Дануг, той отвърна на прегръдката и без никакво колебание. Тя усети мъжката му сила и топлината на тялото му, както и мигновената искра на влечението му към нея, когато той пошепна в ухото и.

— Ех, да беше моя жена с червени пети.

Тя се отдръпна и се усмихна.

— Дануг! Ти ще станеш страхотен мъж! Да можех да остана, да видя как ще се превърнеш във втори Талут!

— Може би като порасна ще направя голямо Пътешествие и ще дойда да те видя!

— Съжалявам, Уимез — каза тя.

— И аз, Айла. Исках да останеш при нас. Щях да се радвам да видя децата, които щеше да родиш в неговото огнище. Но Джондалар е добър мъж. Дано Майката съпровожда с усмивка пътешествието ви.