Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 549

Айла взе Хартал от ръцете на Трони и се зарадва на кикотенето му. После Манув повдигна Нуви, за да я целуне Айла.

— Тя е тук само благодарение на теб. Никога няма да го забравя, нито пък тя — каза Манув.

Айла го прегърна, после се сбогува с Трони и Торнек.

Фребек вдигна Бекти, докато Айла се сбогуваше с Фрали и двете момчета. После тя прегърна Крози. Отначало старицата се поотдръпна резервирано, макар че Айла усети как тя трепери. После Крози здраво я притисна към себе си и в окото и проблясна сълза.

— Не забравяй как се прави бяла лицева кожа — нареди и тя.

— Няма, освен това взех туниката със себе си — отвърна Айла, после добави с хитричка усмивка: — И, Крози, отсега нататък да помниш да не играеш на ашици с член на Огнището на Мамута.

Крози изненадано я погледна, после се разкикоти, а Айла се обърна към Фребек. Вълчо бе дошъл при тях и Фребек го чешеше зад ушите.

— Ще ми липсва това животинче — каза той.

— И ти ще липсваш на това животинче! — каза Айла и го прегърна.

— И ти ще ми липсваш, Айла — каза той.

Айла се озова в средата на тълпа от хора от Огнището на Зубъра, когато всичките деца и Барзек, се скупчиха около нея. Там беше и Тарнег с жена си. Диджи чакаше с Бранаг. Двете млади жени се вкопчиха една в друга и отново се обляха в сълзи.

— В известен смисъл ми е по-трудно да се сбогувам с теб, отколкото с когото и да било друг, Диджи — каза Айла. — Никога не съм имала приятелка като теб, която да ми е била връстница и така да ме е разбирала.

— Знам, Айла. Просто не мога да повярвам, че си заминаваш. И сега как ще разберем коя е родила първа?

Айла се отдръпна и огледа изпитателно Диджи, после се усмихна.

— Ти ще си първата. Вече е в теб.

— И аз де чудех дали е така! Наистина ли мислиш така?

— Да, сигурна съм.

Айла забеляза Винкавек, който беше застанал до Тюли. Докосна леко татуираната му буза.

— Ти ме изненада. Не знаех, че той ще е избраникът. Е, какво, всеки си има слабости — каза той и погледна Тюли многозначително.

Винкавек не беше доволен, че така погрешно беше разтълкувал ситуацията. Беше напълно отписал русокосия мъж и се чувстваше малко измамен от Тюли, защото тя беше приела неговия комплект кехлибари, знаейки, че той едва ли ще получи нещо срещу тях, независимо от факта, че той и ги беше натикал в ръцете. Той намекваше твърде прозрачно, че тя бе приела кехлибара поради слабостта си към него, а той не бе получил нищо в замяна. Тъй като скъпоценните камъни привидно бяха подарък, тя не можеше да ги върне и той лееше като из ведро хапливите си забележки.

Тюли погледна Винкавек, преди да приближи към Айла, за да провери дали той наистина гледа и тогава прегърна топло и сърдечно младата жена.

— Имам нещо за теб. Уверена съм, че всички ще се съгласят, че те са идеални за теб — каза тя и сложи в ръката на Айла двете красиви парчета кехлибар. — Ще отиват на Брачната ти туника. Би могла да ги носиш на ушите си.

— О, Тюли — възкликна Айла. — Това е прекалено. Прекрасни са!

— Съвсем не е прекалено, Айла. Те бяха предназначени за теб — каза Тюли, гледайки победоносно Винкавек.