Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 544

Отново я целуна и желанието му за нея се усили от чудото, че тя бе тук. Тя го долови, тялото и откликна и след миг тя бе готова за него. Но този път той не искаше само да я обладае. Искаше я изцяло и завинаги. Отдръпна се, смъкна от раменете си раницата, която още беше на гърба му. Извади една постелка и я разстла на земята. Изведнъж Вълчо скочи върху него.

— За известно време ще трябва да стоиш настрана — каза, му той и се усмихна на Айла.

Тя заповяда на Вълчо да се дръпне и отговори на усмивката на Джондалар. Той седна на постелката и протегна ръка към нея. Тя се притисна към него, вече тръпнеща от възбуда, обзета от очакване и силно желание.

Той леко я целуна и обхвана с ръце гърдите и през тънката туника, радвайки се на познатите сочни закръглени форми. И тя си припомни ръцете му. Бързо свали туниката. Той я прегърна с двете си ръце и в следващия миг тя вече лежеше по гръб, а устните му бяха здраво впити в нейните. Ръката му започна да милва едната и гърда, намери зърното, топлите му влажни устни откриха другото. Тя започна да стене, когато всмукващите му движения предизвикаха чувствени вълни дълбоко в нея, в кътчето, което жадуваше за него. Милваше раменете и широкия му гръб, врата, косата му. Само за миг се изненада, че тя не е ситно къдрава. Но мисълта изчезна така бързо, както се бе появила.

Той я целуваше като търсеше езика и със своя. Тя отговори на целувката му като си припомни, че неговия допир не беше нито прекалено настоятелен, нито прекалено нетърпелив — правеше го с чувство, без да бърза, внимателно. Зарадва се на спомена и на подновената му реалност. Беше почти като първия път, отново го изучаваше и се спомняше колко добре я познава той. Колко ли нощи беше копняла за него?

Той усети топлината на устните и, после долови соления вкус на гърлото и. Тя почувства топли тръпки по челюстта си, после отстрани по шията. Той целуваше раменете и, леко ги хапеше и смучеше чувствителните места по тях, които познаваше. Неочаквано отново обхвана с устни зърното и. Тя ахна от внезапното силно усещане. После въздъхна и застена от удоволствие, докато той си играеше с двете зърна.

Тогава той седна, взря се в нея, после затвори очи, сякаш искаше да я запомни. Тя се усмихваше, когато той отново ги отвори.

— Обичам те, Джондалар, и толкова много те исках.

— О, Айла, аз умирах от копнеж по теб, а едва не те загубих. Как можах, след като те обичам толкова много?

Той отново започна да я целува, притискаше я, сякаш се боеше да не я загуби отново. Тя се вкопчи в него със същата жар. И изведнъж усетиха, че не могат да чакат повече. Той хвана гърдите и, после развърза колана и. Тя повдигна ханша си и събу късите си летни панталони, докато той развързваше своите, сваляше ризата си и измъкваше ботите си.

Прегърна я през кръста, сложи глава на корема и, после се намести между краката и и целуна окосмения и хълм. За миг спря, раздалечи краката и, после с две ръце го отвори и погледна тъмно розовите гънки, приличащи на меки, влажни венчелистчета. После като пчела се впи в тях. Тя извика и тялото и се изви към него, докато той проследяваше всяко венчелистче, всяка гънка, всяка свивка, прихващайки ги с устни, смучейки ги, дразнейки ги, обзет от опиянение, че и доставя Удоволствие, както му се бе искало безброй дни.