Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 542

Той се вгледа в красивото и лице.

— Айла, ти плачеш!

— Просто, защото те обичам. Не мога да не плача. Толкова време мина и толкова много те обичам — каза тя.

Той я целуваше по очите, по облятото със сълзи лице, но устата, усещайки как тя нежно и силно я разтваряше за него.

— Наистина ли си тук, Айла? — попита той. — Мислех, че съм те загубил и знаех, че вината е моя. Обичам те, Айла. Никога те съм преставал да те обичам. Трябва да ми повярваш. Никога не съм преставал да те обичам, макар че знам защо мислеше, че не е така.

— Но не искаше да ме обичаш, нали?

Той затвори очи и челото му се сбърчи от болката на истината. Кимна.

— Срамувах се, че обичам жена, която произхожда от Клана и се ненавиждах за това, че се срамувам заради жената, която обичам. Никога не съм бил така щастлив, както с теб. Обичам те и когато сме само ние двамата, всичко е съвършено. Но когато сме с други хора… всеки път като направеше нещо, което си научила от Клана, аз се чувствах неловко. Винаги се боях, че ще кажеш нещо и тогава всички ще разберат, че обичам жена, която е… урод. — Много му беше трудно да произнесе последната дума.

— Всички ми казваха, че мога да имам всяка жена, която пожелая. Никоя не би могла да ми откаже, казваха хората, дори Самата Майка. Изглежда беше така. Но хората не знаеха, че никога не бях срещал жена, която действително да желая, докато не се запознах с теб. Но какво биха казали, ако те заведа у дома? Щом като Джондалар може да има всяка жена, защо ще води у дома… майката на плоскоглавец… един урод? Боях се, че няма да те приемат и ще прогонят и мен, освен… ако не се откажа от теб. Боях се, че бих могъл да го сторя, ако ми се наложеше да избирам между народа си и теб.

Айла се беше начумерила. Погледна надолу.

— Не съм разбирала какво ти е било. Сигурно би ти било трудно да вземеш такова решение.

— Айла — каза Джондалар, обръщайки лицето и към себе си, за да я погледне в очите. — Аз те обичам. Може би едва сега осъзнавам колко важно е това за мен. Не просто че ти ме обичаш, а че аз те обичам. Сега знам, че за мен има само един избор. Ти си по-важна за мен, отколкото моя народ или който и да било друг. Искам да съм там, където си ти. — Очите и отново се напълниха със сълзи, колкото и да се опитваше да ги сдържи. — Ако искаш да останеш тук и да живееш с Мамутоите, аз ще остана с теб и ще стана Мамутои. Ако искаш да те споделя с Ранек… и това ще направя.

— Ти това ли искаш?

— Ако ти го искаш… — започна Джондалар, но веднага си спомни думите на Мамут. Може би трябва да и даде възможност да направи своя избор, да и каже какво предпочита той. — Аз искам да съм с теб, това е най-важното, повярвай ми. Бих останал тук, ако ти пожелаеш, но ако ме питаш какво искам аз, ще ти кажа, че искам да си отида у дома и да те взема със себе си.

— Да ме вземеш със себе си? Вече не те е срам от мен? Вече не те е срам от Клана и Дърк?

— Не, не ме е срам от теб. Гордея се с теб. И от Клана не ме е срам. Ти и Ридаг ме научихте на нещо много важно и може би е време да се опитаме да го предадем и на други хора. Научих много неща, които бих искал да отнеса на моя народ. Искам да им покажа копиехвъргача и методите на Уимез за обработка на кремъка, твоите запалителни камъни, изтегляча за конец, конете и Вълчо. При всичкото това те може дори да проявят желание да изслушат един човек, който се опитва да им каже, че хората от Клана също са деца на Земята Майка.