Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 543

— Джондалар, твоят тотем е Пещерният лъв — каза Айла с категоричността на абсолютна компетентност.

— И преди си го казвала. Защо си толкова сигурна в това?

— Спомняш ли си, когато ти казах, че със силни тотеми се живее трудно? Техните изпитания са много тежки, но техните дарове, онова, което научаваш от тях, си заслужава страданието. Преминал си през тежко изпитание, но сега съжаляваш ли за това? Тази година беше много трудна и за двама ни, но аз научих толкова много за себе си, а и за Другите. Вече не се боя от тях. И ти самият много научи и за себе си, и за Клана. Мисля, че ти се боеше от тях по друг начин. Сега си преодолял страха си. Пещерният лъв е тотем на хората от Клана и ти вече не ги мразиш.

— Мисля, че сигурно си права и съм щастлив, че съм избран от Пещерния лъв, тотема на Клана, ако това означава, че съм приемлив за теб. Айла, не мога да ти предложа нищо, освен себе си. Не мога да ти обещая родство, дори собствения си народ. Не мога да правя обещания, защото не знам дали Зеландониите ще те приемат. Ако не го направят, ще трябва да потърсим друго място, където да се заселим. Ще стана Мамутои, ако желаеш, но по-скоро бих те завел у дома, където Зеландони да завърже нашия възел.

— Това един вид събиране ли е? — попита Айла. — Преди никога не си ми предлагал да се съберем. Молил си ме да дойда с теб, но никога те, си ми предлагал да създадем огнище.

— Айла, ама какво става с мен? Защо си мисля, че ти вече знаещ всичко? Може би, защото знаеш толкова много неща, които аз не знам и научи толкова много и толкова бързо пред очите ми, че просто забравям, че току-що си го научила. Изглежда и аз трябва да науча някой знак, с който да изразявам неща, за които нямам думи.

И тогава, с развеселен вид той се отпусна на земята пред нея, подпрян на едно коляно. Не беше седнал съвсем с кръстосани крака и наклонена глава, както правеше тя, а я гледаше отдолу нагоре. Айла явно се смути и обърка, което му достави удоволствие, защото и той винаги се чувстваше така пред нея.

— Джондалар, какво правиш? Мъжете не правят такова нещо. Те не са длъжни да искат разрешение, за да говорят.

— Но аз трябва да поискам разрешение, Айла. Ще дойдеш ли с мен у дома, където Зеландони да завърже нашия възел, за да създадем огнище и да ми родиш деца?

Айла отново се разплака и се почувства глупаво заради всичките сълзи, които беше проляла.

— Джондалар, никога не съм искала нищо друго. Отговорът ми е „да“, на всичко, което каза. А сега, моля те, стани.

Той се изправи, прегърна я и за пръв път в живота си се почувства истински щастлив. Целуна я, после я притисна до себе си, сякаш се боеше да я пусне, за да не я загуби, както почти се беше случило преди.