Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 540

— Намери Джондалар, Вълчо. Намери Джондалар! Вълкът започна да души земята и въздушните потоци и когато хвана следата, Айла забеляза леко отъпканата трева и счупените клонки. Скочи на гърба на Уини и последва вълка. Едва след като се впусна в езда, в главата и нахлуха въпросите. „Какво ще му кажа? Как бих могла да му напомня, че е обещал да ме вземе със себе си? Ами ако не иска да ме изслуша? Ами ако не ме иска?“

Падналият дъжд беше измил вулканичната пепел от дърветата и листата, но Джондалар крачеше през ливади и гори, без да забелязва красотата на този рядък летен ден. Не знаеше накъде точно върви, просто следваше реката, но с всяка крачка мислите му ставаха все по-мрачни.

„Защо тръгвам без нея? Защо пътувам сам? Дали не трябва да се върна и да я помоля да дойде с мен? Но тя не иска да дойде с теб. Тя е Мамутои. Това е нейният народ. Тя избра Ранек, а не теб, Джондалар — каза си той. — Да, тя избра Ранек, но ти даде ли и възможност за избор?“ Спря. Какво беше казал Мамут? Нещо за избор? „Не можеш да направиш избор, когато такъв не съществува.“ Какво искаше да каже той?

Джондалар поклати отчаяно глава и изведнъж разбра, че е проумял думите му. „Никога не и дадох възможност да избере. Айла не е избрала Ранек, поне не в началото. Може би е имала възможност за избор в нощта на осиновяването… и дали наистина е било така? Тя е била отгледана в Клана. Никой не и е казвал, че има право на избор. И тогава аз я отблъснах. Защо не и дадох шанс, преди да замина? Защото тя не искаше да говори с теб.“

„Не, теб просто те беше страх, че няма да предпочете теб. Престани да се самозалъгваш. След всичкото това време, тя най-сетне реши да не говори с теб и ти просто се боеше, че тя няма да избере теб, ето, в това е работата, Джондалар. И ти не и даде шанс. Сега по-добре ли ти е?

Защо не се върнеш и и дадеш възможност да избере? Поне да и предложиш? Но какво ще и кажеш? Тя се приготвя за голямата церемония. Какво ще и предложиш? Какво можеш да и предложиш?.

Би могъл да предложиш да останеш. Дори да станеш съпартньор на Ранек. Би ли понесъл това? Би ли я споделил с Ранек? Ако единственият друг избор е изобщо да я нямаш, би ли останал тук да я делиш с друг?“

Джондалар застана неподвижно, затвори очи и се намръщи. Само ако това беше единственият му избор. Онова, което най-много искаше, беше да я заведе в своя дом, който да стане и неин. Мамутоите я бяха приели, Зеландониите по-негостоприемни ли бяха? Някои от тях, но може би не всички, а той не можеше да обещае.

Ранек има Лъвския бивак и много други връзки. „А ти дори не можеш да и предложиш собствения си народ и роднини. Не знаеш дали те ще приемат нея, а и теб. Нямаш нищо, което да предложиш, освен себе си.“

Щом не можеше да и предложи нещо повече от това, какво щяха да правят, ако неговият народ не ги приемеше? „Можем да отидем някъде другаде. Даже можем да се върнем тук.“ Той се намръщи. Това е дълго пътешествие. Може би е по-добре да и предложи да останат и той самият да се установи тук. Тарнег каза, че търси каменоделец за новия си Бивак. Ами Ранек? И още по-важно — Айла? Ако тя изобщо не го иска?