Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 535

Джондалар кимаше на хората, които го поздравяваха, като минаваше покрай тях, но се беше вглъбил в себе си. Дали си въобразяваше? Или Айла наистина го избягваше? След всичкото това време, през което се беше опитвал да стои настрана от нея, той все още не можеше да повярва, че сега, когато искаше да разговаря с нея насаме, тя го отбягваше. Независимо, че бе дала Обещание на Ранек, дълбоко в себе си той продължаваше да вярва, че е достатъчно да престане да я отбягва и тя отново ще бъде на негово разположение. Не че тя имаше вид на копнееща по него жена, но сякаш бе готова да му даде шанс. А сега изглеждаше недостъпна за него. Беше решил, че единственият начин да разбере истината е да застана лице с лице срещу нея, но му беше трудно да я открие в такъв момент и на такова място, където да могат да разговарят.

Забеляза, че към него приближава Лати. Усмихна се и се спря, за да я погледа. Сега тя се движеше с независим вид, усмихваше се уверено на хората и кимаше на поздравите им. „Променила се е“ — помисли си той. Винаги с удивление наблюдаваше промените, които настъпваха след Първите Обреди. Лати вече не беше нито дете, нито кикотещо се, плашливо момиче. Макар да беше млада, тя се движеше с увереността на жена.

— Здравей, Джондалар — поздрави го тя усмихнато.

— Здрасти, Лати. Имаш щастлив вид.

„Прекрасна млада жена“ — помисли си той и се усмихна. Погледът му изразяваше чувството му. Тя реагира като пое дъх и очите и се разшириха, а после го стрелна с поглед, който отговаряше на несъзнателната му покана.

— Така е. Толкова ми беше омръзнало да стоя на едно място през цялото време. Едва сега за пръв път имам възможност, за да се поразходя сама… или с когото аз искам. — Понаклони се към него и вдигна очи към неговите. — Къде отиваш?

— Търся Айла. Да си я виждала?

Лати въздъхна, после се усмихна приятелски.

— Да, бавеше бебето на Трики. И Мамут я търси.

— Не обвинявай всички, Айла — увещаваше я Мамут. Седяха навън на топлото слънце, под сянката на голяма елша. — Имаше неколцина, които не бяха съгласни. Аз бях един от тях.

— Не обвинявам теб, Мамут. Не знам дали обвинявам когото и да било, но защо да не могат да проумеят? Какво кара хората толкова да ги мразят?

— Може би това, че виждат колко си приличаме, затова и търсят различия. — Той помълча, после продължи: — Айла, преди да дойде утрешния ден, би трябвало да отидеш в Огнището на Мамута. Не можеш да се свържеш, преди да се явиш там. Последната си, знаеш го.

— Да, мисля, че би трябвало да ида — съгласи се Айла.

— Твоята неохота дава надежди на Винкавек. Той отново ме попита днес дали смятам, че ти мислиш върху неговото предложение. Каза, че ако не искаш да нарушиш Обещанието си, той възнамерява да говори с Ранек, за да го приеме като съпартньор. Неговото предложение може значително да повиши Булчинската ти цена и всички вие да получите висок статус. Какво би казала за това, Айла? Би ли желала да приемеш Винкавек за съпартньор на Ранек?