Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 537

— Можеш да я носиш затворена, ето така, ако просто искаш някоя да я види — каза Нези, — Но за церемонията трябва да я разтвориш ето така. — Тя отметна назад горната част на предницата и отново завърза колана. — Жената с гордост показва гърдите си, когато се свързва, когато донася своето огнище, за да образува съюз с мъж.

Двете жени отстъпиха назад, за да се възхитят на бъдещата младоженка. „Може да се гордее с гърдите си — помисли си Нези. — Майчински гърди, с които може да кърми. Жалко, че майка и не е тук. Всяка жена би се гордяла с нея.“

— Можем ли вече да влезем? — попита Диджи, надничайки в шатрата.

И тогава вътре влязоха всичките жени от бивака, за да се възхитят на Айла в разкошното и облекло. Изглежда всички бяха посветени в изненадата.

— Сега я затвори, за да можеш да излезеш и да я покажеш на мъжете — каза Нези като затвори ритуалната туника и отново завърза колана. — Не бива да я носиш отворена пред всички до церемонията.

Айла прекрачи прага на шатрата, за да се окъпе в усмивките на одобрение и радост на мъжете от Лъвския бивак. Други, които не бяха негови членове, също я гледаха. Винкавек знаеше за изненадата и нарочно се навърташе наблизо. Когато я видя, реши, че по някакъв начин трябва да се събере с нея, та ако ще да е съпартньор на десет мъже.

В Айла се вглеждаше и друг мъж, които не беше от Лъвския бивак, макар че повечето хора го считаха за негов член. Джондалар ги беше проследил, защото не му се искаше да приеме неочаквания и отказ, нито дори да повярва в него. Дануг го беше посветил в тайната и той чакаше заедно с останалите. Когато тя излезе, очите му се изпълниха с красивата гледка. После ги затвори и челото му се сбърчи от мъка. Беше я загубил. Тя демонстрираше намерението си да се свърже с Ранек на следващия ден. Пое дълбоко дъх и стисна зъби. Не можеше да остане и да наблюдава свързването и с тъмнокожия ваятел от Лъвския бивак. Време беше да си върви.

След като Айла се преоблече в обикновените си дрехи и отново излезе с Мамут, Джондалар побърза да влезе в шатрата. Зарадва се, че беше празна. Събра си багажа, като наум отново поблагодари на Тюли, подреди всичко, което щеше да вземе и после го покри със спалната си козина. Възнамеряваше да изчака до сутринта, да се сбогува с всички и след закуска веднага да тръгне. Дотогава нямаше да казва на никого.

През деня Джондалар посети близките си приятели от Срещата, без да се сбогува, но с мисълта, че ги напуска. Вечерта прекара известно време с всеки от членовете на Лъвския бивак. Те му бяха като семейство. Трудно щеше да му бъде да си тръгне, знаейки, че вече никога няма да ги види. Беше още по-трудно да намери начин да говори с Айла, поне за последен път. Наблюдаваше я и когато тя и Лати отидоха при конския навес, той бързо ги последва.