Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 536

— Винкавек спомена нещо за това по време на лова. Ще трябва да поговоря с Ранек, за да разбера как би се чувствал той — отвърна Айла.

Мамут си помисли, че и в двата случая ентусиазмът и бе учудващо малък. Моментът беше неподходящ за свързване, скръбта и все още беше много силна, но при всичките тези предложения и голямо внимание не биваше да се отлага. Той забеляза, че тя изведнъж се загледа встрани и се обърна, за да види каква бе причината. Към тях приближаваше Джондалар. Тя като че ли се притесни и направи една крачка, сякаш бързаше да си върви, но не можеше просто така да прекъсне разговора си с Мамут.

— Айла, ето къде си била. Търсех те. Бих искал да поговоря с теб.

— Сега съм заета с Мамут — отвърна тя.

— Мисля, че свършихме, ако искаш можеш да говориш с Джондалар — каза Мамут.

Айла сведе очи, после се взря в стареца, отбягвайки тревожния поглед на Джондалар и каза тихо:

— Мисля, че ние с него нямаме какво да си кажем, Мамут. Джондалар усети как кръвта слезе в петите му, после го обля топлина и лицето му пламна. Тя наистина го е отбягвала! Дори не искаше да разговаря е него.

— Ъ-ъ…, ами, ъ-ъ… аз… съжалявам, че те обезпокоих — каза той, отстъпвайки.

Прииска му се да се скрие някъде и бързо се отдалечи.

Мамут внимателно я наблюдаваше. След като той си тръгна, тя го проследи с поглед, но очите и издаваха по-голямо смущение и от неговото. Мамут поклати глава, но предпочете да замълчи и те двамата тръгнаха към Лъвския бивак.

Като наближиха, Айла забеляза, че насреща им идват Нези и Тюли. Нези трудно преживяваше смъртта на Ридаг.

Предишния ден тя бе донесла онова, което бе останало в торбата му за цярове и двете се бяха разридали. Нези не желаеше да я задържи, за да не и навява тъжни спомени, но не беше сигурна дали трябва да я изхвърли. Айла разбра, че със смъртта на Ридаг бе отпаднала и необходимостта да помага на Нези да го лекува.

— Айла, търсехме те — каза Тюли.

Имаше доволен вид на човек, който е планирал някаква голяма изненада, а това беше рядкост за едрата водачка. Двете жени разтвориха нещо, което бе внимателно сгънато. Очите на Айла се разшириха и двете жени се спогледаха и и се усмихнаха широко.

— Всяка булка има нужда от нова туника. Обикновено я ушива майката на мъжа, но аз исках да помогна на Нези.

Беше зашеметяваща дреха от златистожълта кожа, изкусно и изящно украсена; някои нейни части бяха плътно запълнени с шарки от бивникови мъниста, акцентирани с много малки кехлибарени мъниста.

— Толкова е красива и толкова много труд сте вложили в нея. Само работата с мънистата сигурно е отнела много дни. Кога я направихте? — попита Айла.

— Започнахме я, когато обяви Обещанието си и я завършихме тук — каза Нези. — Ела в шатрата, за да я премериш.

Айла погледна към Мамут. Той се усмихна и кимна. Знаеше за идеята за туниката и даже беше заговорничил с тях, за да я изненадат. Трите жени влязоха в шатрата и се запътиха към мястото за спане на Тюли. Айла се съблече, но не знаеше как точно да облече дрехата. Жените и помогнаха. Беше специална туника, която се отваряше отпред и се завързваше с колан, изплетен от червена мамутска вълна.