Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 534

36

— Това нещо е ужасно! — оплака се Трони, докато изтърсваше покривка за легло на ръба на един овраг, при което се надигаше още пепел. — Дни наред я чистим, но тя е в храната, водата, дрехите, леглата. Прониква навсякъде и няма отърваване от нея.

— Това, от което имаме нужда, е един хубав дъжд — каза Диджи, изхвърляйки мръсната вода, с която бяха прали кожата за покрив на шатрата. — Или силна снежна буря. Това ще оправи нещата. Тази година с нетърпение ще очаквам зимата.

— Не се и съмнявам — рече Трони и като я стрелна с очи се усмихна многозначително, — но ми се струва, че е така, защото дотогава ще си се свързала с Бранаг и ще живееш с него.

Блажена усмивка преобрази лицето на Диджи, когато си помисли за очакващите я брачни ритуали.

— Не го отричам, Трони — отвърна тя.

— Вярно ли е, че в Огнището на Мамута се говорело за отлагане на Бракосъчетанието заради тази пепел? — попита Трони.

— Да, и на Обредите за въвеждане в Женственост, но всички са против. Знам, че на Лати не и се чака, също и на мен. Те най-сетне се съгласиха. Не искат да има повече дразги. Много хора смятат, че не са били прави по отношение на погребението на Ридаг — каза Диджи.

— Но някои бяха съгласни с тях — възрази Фрали, приближавайки с кошница пепел. Изпразни я в оврага. — Каквото и да бяха решили, все щеше да се намери някой, който да каже, че не са прави.

— Предполагам, че човек би трябвало да е живял с Ридаг, за да знае — допусна Трони.

— Не съм много сигурна — отвърна Диджи. — Той живя дълго време с нас, но аз не го възприемах съвсем като човек, докато не дойде Айла.

— Диджи, струва ми се, че тя не очаква Бракосъчетанието си с такова нетърпение като теб — каза Трони. — Дали и има нещо? Да е болна?

— Не вярвам — каза Диджи. — Защо?

— Не се държи както подобава. Подготвя се, за да се свърже с мъж, но изглежда не се радва. Получава много подаръци и какво ли не, но не изглежда щастлива. А би трябвало да е като теб. Винаги, когато някой произнесе, думата „свързване“, ти се усмихваш и на лицето ти се появява мечтателно изражение.

— Не всеки очаква свързването с партньора си по еднакъв начин — намеси се Фрали.

— Тя наистина беше много привързана към Ридаг — обади се Диджи. — И и е мъчно не по-малко отколкото на Нези. Ако Ридаг беше Мамутои, Бракосъчетанието сигурно щеше да бъде отложено.

— И на мен ми е мъчно за Ридаг, липсва ми — той беше толкова добър към Хартал — каза Трони. — На всички ни е мъчно, макар че той изпитваше такава непоносима болка, че смъртта му беше облекчение и за мен. Мисля, че нещо друго тревожи Айла.

Тя премълча, че още от самото начало се бе съмнявала, че Айла ще се свърже с Ранек. Нямаше защо това да излиза на бял свят, но независимо от чувството на Ранек към Айла, Диджи продължаваше да смята, че Айла изпитва по силни чувства към Джондалар, макар че напоследък сякаш го отбягваше. Видя как високият мъж от Зеландониите излиза от шатрата и тръгва към центъра на мястото на Срещата. Изглеждаше потънал в мислите си.