Читать «Железният изпит» онлайн - страница 137

Пет дни след като се върна от леговището на Врага, Кал отново започна уроците си. Качи се леко сковано на лодката с Аарън и Тамара. Контузеният му крак почти бе оздравял, но още го движеше трудно. Когато пристигна в класната стая, Майстор Руфъс го очакваше.

- Днес ще направим нещо по-различно - каза той и посочи надолу по коридора, - ще посетим Коридора на Завършека.

- Били сме там и преди.

Ако Майстор Руфъс откажеше да ги заведе там и вместо това ги натовареше със скучни упражнения... пък и Майсторът не знаеше, че са били там само защото са се загубили по време на упражнението си.

- Така ли? - попита Майстор Руфъс и тръгна по коридора. - И какво видяхте там?

- Отпечатъците на хора, минали през Магистериума преди - отвърна Аарън, докато го следваше, - някои от техните роднини... майката на Кал.

Минаха през врата, която Майстор Руфъс отвори с гривната си, и слязоха по вито стълбище, направено от бял камък.

- Нещо друго?

- Първата Порта - отвърна Тамара и се огледа объркана. Не бяха дошли по този път преди. - Но не беше включена.

- Хм - Майстор Руфъс прокара гривната си през дебелата стена и видя как тя изчезва, за да разкрие друга стая зад нея. Руфъс се усмихна на изненадата им.

- Да, в училището има и пътища, за които още не знаете.

Влязоха в стая, през която Кал си спомняше, че са минали, когато мислеха, че са се изгубили - с дълги сталагмити и бълбукаща кал, която затопляше въздуха. Завъртя се и се запита дали ще може да намери пътя обратно до вратата, която Майстор Руфъс им бе показал. Дори да успееше, не бе сигурен дали гривната може да я отвори.

Минаха през друг праг и се озоваха в Залата на Завършека. Една от арките сякаш бушуваше с някаква субстанция, подобна на мембраната от живо същество. Думите Prima Materia блестяха със странна светлина, която сякаш извираше от издълбаните букви.

- Ъъ - попита Кал, - какво е това?

Усмивката на лицето на Майстор Руфъс се разшири.

- Виждате ли го? Чудесно. Така си и мислех. Това означава, че сте готови да минете през Първата Порта, Портата на Контрола. След като минете през нея, ще бъдете считани за магове и ще получите метал на гривната си, който ще ви даде статута на ученици от Медната година. Колко далеч ще стигнете от тук нататък, зависи само от вас, но смятам, че и тримата сте сред най-добрите чираци, които съм имал удоволствието да обучавам. Надявам се да се върнете в Магистериума и догодина.

Кал погледна към Тамара и Аарън. Те се бяха усмихнали широко - един на друг и на него. Тогава Аарън вдигна ръка колебливо...

- Това е чудесно... но си мислех, че трябва да минем през вратата в края на годината? Когато завършим?

Майстор Руфъс повдигна вежди.

- Вие сте чираци. Което означава, че учите, когато сте готови за това, и минавате през портите, когато е ударил часът - нито преди, нито след това. След като виждате портата, значи сте готови. Тамара Раджави, ти си първа.

Тя пристъпи напред, изправила рамене, и отиде до вратата с изражение на благоговение, изписано на лицето й, сякаш не вярва, че това наистина се случва. Тя се протегна, докосна завихрения център и отдръпна пръстите си с вик на удивление. След това погледна към Аарън и Кал, усмихна се и пристъпи напред, като изчезна от погледа им.