Читать «Железният изпит» онлайн - страница 129

Ушите на Кал писнаха.

- Мама не би...

- Мама? - подигра се Майстор Джоузеф. - Сара Хънт роди само черупката, която пази душата ти. Дори тя го разбра. Нямаше сили да стори необходимото, но пък остави съобщение. За тези, които ще дойдат на бойното поле и ще намерят мъртвите...

- Думите в леда - прошепна Кал. Прилоша му.

- Убий детето - произнесе Майстор Джоузеф с видимо задоволство. - Тя ги издраска в леда с върха на ножа, който носиш. Това бе последното, което успя да стори на този свят.

Кал се почувства, сякаш ще повърне. Протегна се назад и се опря задъхан на ръба на масата.

- Душата на Калъм Хънт загина - продължи безмилостно Джоузеф, - прокудена от собственото си тяло, тя се сви и изчезна. Душата на Константин Мадън обаче пусна корени и укрепна, новородена и по-силна от всякога. Оттогава насам последователите му правят така, че да изглежда, сякаш той не си е отишъл от този свят, за да растеш в безопасност. Докато израсеш наново - жив и здрав.

„Кал живее", бе добавил Кал на шега към Петостишието. Сега не му бе смешно. Сега се запита колко ужасно е това всъщност. Толкова ли бе искал да живее, че бе откраднал тялото на друг човек? Способен ли бе на такова нещо?

- Но аз не помня нищо от миналото си на Константин Мадън - прошепна Кал, -винаги съм си бил аз...

- Константин винаги бе наясно, че може да загине - рече Джоузеф, - смъртта бе най-големият му страх. Отново и отново опитваше да върне брат си, но така и не намери душата на Джерико, а тя бе това, което го правеше него. Поради тази причина се задоволи с това да подсигури оцеляването си. През всичкото това време чакахме, Кал. Чакахме те да пораснеш. И ето, че вече си почти готов. Скоро войната ще започне отново. И този път ще спечелим!

В очите на Майстор Джоузеф заблестя нещо, което подозрително заприлича на лудост.

- Не виждам как мога да застана на ваша страна - отвърна Кал, - вие отвлякохте Аарън.

- Да - съгласи се Джоузеф, - но искахме теб.

- Значи сте направили всичко това с отвличането само за да ме доведете тук? И защо? За да ми кажете това? Защо не ми го казахте преди? Защо не ме отнесохте, преди да постъпя в Магистериума?

- Защото мислехме, че знаеш - призна Майстор Джоузеф, - смятахме, че има причина да се понижаваш. Че чакаш тялото и умът ти да пораснат, така че отново да се превърнеш в страховития враг на Асамблеята, който беше преди. Не дойдох при теб, понеже сметнах, че ако искаш да установим контакт, щеше да го направиш.

Кал се изсмя с горчивина.

- Значи не сте дошли, понеже не сте искали да развалите прикритието ми, а през цялото това време аз дори не съм знаел, че съм под прикритие? Това е уникално.

- Няма нищо смешно - изражението на лицето на Майстор Джоузеф не се промени, - цяло щастие е, че моят син... Дрю можа да ми потвърди, че нямаш представа кой си, иначе можеше да се издадеш неволно.

- Ще ме убиеш ли? - попита внезапно Кал, загледан в Майстор Джоузеф.