Читать «Империя на бури» онлайн - страница 361

И Роуан се досети.

Досети се кои са, преди дори да са доближили плажа.

Ансел от Брайърклиф бе пребледняла, разпознавайки многопластовите им, свободни одежда. А когато високият мъж в средата свали качулката си, за да покаже бронзовото си лице със зелени очи, още младо и красиво, кралицата на Пустошта прошепна:

– Илиас.

Илиас, син на Немия господар на Тихите асасини, впери смаян поглед в Ансел и гърбът му се скова. Но Роуан пристъпи към него, привличайки вниманието му. Илиас присви очи. И също като Галан прокара преценяващ поглед по всички им, издирвайки златокосата жена, която не беше сред тях. Накрая се взря в Роуан, навярно усетил кой е оста, около която се въртеше групата им.

И попита с глас, прегракнал от немота.

– Идваме да изпълним дълга си към Селена Сардотиен... към Елин Галантиус. Къде е тя?

– Вие сте сесиз суикаст – поклати глава Дориан. – Тихите асасини от Червената пустиня.

Илиас кимна. И отново надникна към Ансел, която се обърна към Роуан, все още зашеметена от недоумение.

– Явно приятелката ни е изискала отплата не само от нас, но и от другите си длъжници.

И сякаш думите й бяха сигнал, защото още облечени в бяло фигури изпълниха дюните зад тях.

Десетки. Стотици.

Роуан се зачуди дали всеки един асасин от прочутата пустинна крепост не беше дошъл да изпълни дълга си към младата кралица. Само тяхната група беше достатъчно опасен легион.

А Галан...

Роуан се обърна към коронования принц на Вендлин.

– Колко си довел? – попита го той.

Галан се поусмихна в отговор и посочи към източния хоризонт.

Над чийто ръб вече изплуваха бели платна. Кораб след кораб, след кораб, всеки с кобалтовия флаг на Вендлин.

– Предайте на Елин Галантиус, че Вендлин не е забравил Евалин Ашривер – каза Галан на двама им с Едион. – Нито Терасен.

Едион падна на колене в пясъка, докато армадата на Вендлин се разгръщаше пред тях.

Кълна се, че колкото и далеч да стигна, колкото и да ми коства, поискаш ли помощта ми, ще дойда. – Такова обещание беше дала Елин на Дароу. – Да напомня на някои хора, че са ми задължени. Да събера армия от асасини, крадци, изгнаници и обикновени граждани.

Така и беше направила. Беше удържала на всяка своя дума.

Роуан преброи корабите, прииждащи откъм хоризонта. Преброи и тези в собствената им армада. Добави и корабите на Ролф – и на мисенианците, които бе отишъл да свика от Севера.

– Свещени богове – пророни Дориан, докато армадата на Вендлин обгръщаше все повече и повече от морето пред тях.

Едион ридаеше мълчаливо и по лицето му се лееха сълзи. Къде са съюзниците ни, Елин? Тя бе преглътнала упрека му – преглътнала го беше, защото не бе искала да ги разочарова, в случай че планът й пропаднеше. Роуан сложи ръка на рамото му.

Всичко за Терасен, беше се зарекла в деня, когато им бе разкрила кроежите си да докопа богатствата на Аробин. И Роуан знаеше, че всяка нейна стъпка дотук, всеки план и замисъл, всяка тайна и рискована мисия...

Беше за Терасен. За тях. За един по-добър свят.