Читать «Империя на бури» онлайн - страница 360

Отговориха му само сол, вятър и вода.

Роуан стана. И бавно се обърна към спътниците си.

Но вниманието им бе приковано към корабите, задаващи се откъм запад – откъм бойното поле. Корабите на братовчедите му, придружени от разредения флот на Ансел от Брайърклиф и трите кораба на Ролф.

Те обаче го накараха да застине на място.

Очите му привлече онзи, който тъкмо заобикаляше източния нос на брега – галера. Плаваше към тях, носена от призрачен, неестествено бърз вятър.

Роуан се приготви за предстоящото. Формата на неизвестния кораб беше чужда за всеки от флотовете. Но веднага загриза паметта му.

Един кораб се отцепи от тяхната армада и се понесе към брега. На борда му бяха Ансел от Брайърклиф и Енда.

Роуан и другите обаче наблюдаваха мълчаливо как непознатата галера преваля пенестите вълни и плъзва корем по пясъка.

Как моряците с маслинова кожа я издърпват навътре в плажа.

Широкоплещест младеж изскочи ловко от нея и морският бриз развя леко къдравата му тъмна коса.

Кожата му не излъчваше нито капка страх, докато крачеше към тях – дори за успокоение не посегна към изящния меч на хълбока си.

– Къде е Елин Галантиус? – попита леко задъхано непознатият, впервайки поглед в тях.

Акцентът му...

– Кой си ти? – изръмжа Роуан.

Но младежът вече беше достатъчно близо, че Роуан да види цвета на очите му. Тюркоазено – със сърцевина от злато.

Едион пророни сякаш в транс:

– Галан.

Галан Ашривер, коронован принц на Вендлин.

Като съзря принца воин, младият мъж отвори широко очи.

– Едион – рече дрезгаво с нещо като страхопочитание и скръб, изписана по лицето му. Ала побърза да прикрие и двете, възвръщайки си самонадеяния фасон, преди да попита отново: – Къде е тя?

Никой не му отговори. Едион зададе въпрос на свой ред.

– Какво правиш тук?

Галан сбърчи тъмни вежди.

– Очаквах да ви е уведомила.

– За какво? – попита твърде тихо Роуан.

Галан бръкна в джоба на износената си синя туника и извади намачкано писмо, което изглеждаше така, сякаш бе четено и препрочитано стотици пъти. Той го подаде безмълвно на Роуан.

Докато разгръщаше хартията, Роуан усети мириса й по нея. Едион надникна над рамото му.

Писмото на Елин до принца на Вендлин беше кратко. Свирепо. Големите букви се ширеха по страницата, сякаш едва бе сдържала гнева си.

ТЕРАСЕН ПОМНИ ЕВАЛИН АШРИВЕР.

А ТИ?

БИХ СЕ В МИСТВАРД ЗА ТВОЯ НАРОД.

ВЪРНИ МИ ПРОКЛЕТАТА УСЛУГА.

Писмото завършваше с координати на това място.

– Беше изпратено лично до мен – обясни кротко Галан. – Не до баща ми. Само до мен.

До армадата, която Галан управляваше – блокадоразбивач във войната срещу Адарлан.

– Роуан – обади се предупредително Лизандра.

Той проследи погледа й.

Но не до Ансел и Енда, които вече пристигаха, заобикаляйки отдалече Тринайсетте и вдигнали въпросително вежди към Галан.

А до малката групичка хора, облечени в бяло, появили се на дюните зад тях. Бяха оплескани с кал и видът им бе такъв, като че те също бяха прекосили блатата, за да стигнат дотук.