Читать «Империя на бури» онлайн - страница 363

– Фенрис е с нея. Ще усети, че сме тръгнали по дирите й, и ще се постарае да ни оставя следи.

Стига Майев да не заключеше и него. Но Фенрис се съпротивляваше на кръвната клетва още от деня, в който я бе положил. И ако сега само той стоеше между Каирн и Елин... Роуан не си позволи да се замисля за Каирн. За онова, което Майев вече му беше заповядала да направи и което предстоеше. Фенрис щеше да се бори за Елин. И Елин щеше да се бори за себе си.

Елин не знаеше какво е примирение.

Роуан се обърна към Едион и воинът принц отмести вниманието си от Лизандра, колкото да отвърне на погледа му. Веднага разбра посланието в него и сложи ръка върху дръжката на Меча на Оринт.

– Аз тръгвам на север. С нея. За да ръководя войските, да се уверя, че всичко върви по план.

Роуан стисна китката му.

– Редиците ни трябва да удържат. Спечели ни колкото можеш повече време, братко.

Едион сключи пръсти около неговата с пламнали очи. Роуан знаеше колко го боли. Но ако светът вярваше, че Елин се завръща на север, то поне един от генералите й трябваше да е до нея, за да командва армията й. А тъй като Гибелният легион се подчиняваше на Едион...

– Върни ни я, принце – каза той на Роуан с пресеклив глас. – Доведи я у дома.

Роуан задържа погледа на своя събрат и кимна.

– Ще се видим пак. С всички вас.

Не си пиля дъха да увещава генерала, че трябва да прости на хамелеонката. Самият той не знаеше какво да мисли за плана на Елин и Лизандра. Каква роля очакваха той да изиграе в него.

Дориан пристъпи напред, но надникна към Манон, която се взираше в морето, сякаш знаеше накъде е отплавал корабът на Майев, прикрит от същата мантия, с която бе обгърнала Фенрис и Гавриел в Залива на Черепа – с която бе скрила армадата си от очите на Ейлве.

– Вещиците политат на север – заяви Дориан. – И аз тръгвам с тях. За да видя дали мога да сторя онова, което се иска от мен.

– Остани с нас – предложи му Роуан. – Ще намерим начин да се справим с ключовете, Ключалката и боговете... с всичко.

Дориан поклати глава.

– Ако вие тръгвате след Майев, ключовете трябва да са възможно най-далеч. Ако успея да намеря третия... Така ще съм ви по-полезен.

– И вероятно ще умреш – намеси се остро Едион. – Ние потегляме към кървавите бойни полета на Севера, но ти се впускаш в още по-големи опасности. Морат ще ви чака.

Роуан му стрелна предупредителен поглед. Генералът обаче нехаеше. Не, в момента сновеше по опасен остър ръб, който лесно можеше да стане смъртоносен. Особено при положение, че Дориан имаше пръст в раздялата им с Елин.

Кралят на Адарлан отново надникна към Манон, която му се усмихна леко. И усмивката смекчи лицето й, накара го да оживее.

– Няма да позволя да умре – рече вещицата и плъзна поглед по всички им. – Тръгваме да търсим крочаните, да съберем войската им, каквато и да е тя.

Вещерска армия, която щеше да се изправи срещу легионите на Железни зъби.

Надежда – безценна, крехка надежда се пробуди в кръвта на Роуан.

Манон просто кимна за сбогом и се заизкачва по скалата към сестринството си.

Роуан пък кимна на Дориан, който обаче сведе глава в поклон – не просто жест между приятели, а между крале.