Читать «Империя на бури» онлайн - страница 362

Елин Галантиус бе събрала армия, с която можеше не само да надвие Морат, но и да разтърси звездите.

Знаела бе, че няма да я поведе. Но въпреки това щеше да удържи на обещанието си към Дароу: Кълна се в кръвта си, в името на семейството си, че няма да обърна гръб на Терасен, както ти обърна гръб на мен.

Освен това... ако Каол Уестфол и Несрин Фалик успееха да съберат войска на южния континент...

Едион най-сетне вдигна очи към него, разширени от същото прозрение.

Шанс. Съпругата му, другарката му им беше спечелила шанс за победа в тази война.

И не вярваше, че ще й се притекат на помощ.

– Галан?

Роуан застина като мъртвец от гласа, който отекна сред дюните. От златокосата жена, носеща кожата на възлюбената му.

Едион скочи на крака, готов да изръмжи, когато Роуан го стисна за ръката.

Лизан дра, в облика на Елин, както им бе обещала, се понесе към тях с широка усмивка на лице.

Тази усмивка... Тя проби дупка в сърцето му. Лизандра беше овладяла усмивката на Елин – дяволитата й наслада, примесена с остра като бръснач жестокост.

Актьорската й игра, усъвършенствана в същата пъклена дупка, където и Елин бе шлифовала своята, беше безупречна, докато говореше с Галан. Докато говореше с Илиас, прегръщайки го като стара негова приятелка и облекчена съюзничка.

Едион трепереше до него. Но светът нямаше да долови разликата.

Съюзниците им, враговете им не биваше да узнават, че безсмъртният огън на Мала е бил отвлечен. Затворен в железен ковчег.

Галан попита жената, която мислеше за братовчедка си.

– Е, накъде? –

Лизандра погледна него, после и Едион без нито следа от разкаяние, вина или съмнение по лицето си.

– На север. Към Терасен.

Стомахът на Роуан натежа като олово. Лизандра обаче извърна очи към него и каза с непоклатим, спокоен глас:

– Принце, искам да намериш едно нещо, преди да се присъединиш към силите ни в Севера.

Намери я, намери я, намери я, умоляваше го сякаш хамелеонката.

Роуан кимна, останал без думи. Лизандра го хвана за ръката и я стисна в знак на благодарност – любезно, сдържано сбогуване между кралица и консорта й; сетне отстъпи от него.

– Хайде – обърна се към Галан и Илиас, привиквайки ги с ръка към пребледнялата Ансел и свъсения Енда. – Налага се да обсъдим някои неща, преди да потеглим.

И отново останаха в тесен кръг.

Едион, отпуснал ръце до тялото си, ту ги свиваше в юмруци, ту ги отваряше, загледан в хамелеонката, която, облякла кожата на Елин, водеше съюзниците им към плажа. За да ги остави насаме.

Имаха армия, която да поведат към Морат, с която да се бият за победата...

Зад гърба му се долови шумолене в пясъка и Лоркан се появи от едната му страна.

– Ще дойда с теб. Ще ти помогна да я измъкнеш.

– Ще я намерим заедно – обади се дрезгаво Гавриел.

Чувайки думите на баща си, Едион изтръгна очи от Лизандра. Но си замълча – не му беше продумал, откакто бяха акостирали.

Елида ги доближи с накуцване и изрече със също толкова пресипнал глас:

– Заедно. Отиваме заедно.

Лоркан погледна преценяващо наследницата на Перант, но тя умишлено го пренебрегна. Очите му просветнаха, когато каза на Роуан: