Читать «В капана на времето» онлайн - страница 290

Аз бях затворена и суха, не бях готова. Нетърпелив, той взе флаконче розово масло от масата и го втри между краката ми. Лежах неподвижна, не издавах и звук, когато той бързо измъкна пръста си и го замени с малко по-голям член. „Страдание” не беше точната дума, нито ме болеше, нито се чувствах унизена — това беше транзакция. Изчаках и след няколко бързи тласъка той пак се изправи с пламнало от възбуда лице и започна да пристяга бричовете си над малката издутина. Не искаше да рискува появата на копеле с почти кралско, почти магическо потекло; не и когато мадам Дьо ла Турел беше готова — много по-готова от мен, надявах се — и го очакваше в спалнята си надолу по коридора.

Бях му дала обещаното, сега той можеше да изпълни молбата ми, без да се чувства ощетен. А аз отвърнах на любезния му поклон, хванах го под ръка, за да ме отведе до вратата, и напуснах стаята за аудиенции само няколко минути след като бях влязла в нея, с уверението на краля, че заповедта за освобождаването на Джейми ще бъде издадена още на сутринта.

Камериерът ме чакаше в коридора. Поклони ми се и аз отвърнах, после го последвах по Коридора с Огледалата, като усещах как мазните ми бедра се търкат едно в друго и от тях се разнася силен аромат на рози.

Щом портата на двореца се затръшна след мен, аз затворих очи и си помислих, че вече никога няма да видя Джейми. Ако все пак го видех, щях да натрия носа му в аромата на рози, докато пукне.

А сега ръката ми беше на бедрото му и се вслушвах в дълбокото му дишане в мрака до мен. И аз оставих вратата на стаята за аудиенции да се затвори завинаги.

29 

НАКАЗАНИЕ С КОПРИВА

— Шотландия — въздъхнах аз, мислех си за хладните кафяви потоци и тъмните борови гори на Лалиброх. — Готови ли сме да се върнем у дома?

— Предполагам, че се налага — отвърна той. — Кралят ме помилва при условие, че напусна Франция до средата на септември, иначе се връщам в Бастилията. Сигурно го е уредил с англичаните и те няма да ме обесят още щом сляза от кораба в Инвърнес.

— Можем да идем в Рим или в Германия — предложих плахо. Повече от всичко исках да се върнем у дома, в Лалиброх, и да се излекуваме в покоя на шотландските планини. Сърцето ми се свиваше при мисълта за придворни и интриги, за постоянните опасности и несигурност. Но ако Джейми решеше, че…

— Не, или Шотландия, или Бастилията. Дори са ни запазили места на кораб. — Изправи се и отметна косата от очите си. — Предполагам, че херцог Сандрингам — и вероятно крал Джордж — искат да съм на сигурно място у дома, където ще могат да ме държат под око. А не да шпионирам в Рим или да печеля пари в Германия. Предполагам, че ми отпускат три седмици заради Джаред. Дават му време да се прибере, преди да замина.

Седях на пейката до прозореца на спалнята си и гледах развълнуваното зелено море на гората. Горещият неподвижен летен въздух като че ли ме притискаше и изсмукваше силите ми.

— Не бих казала, че съм недоволна. — Въздъхнах и притиснах буза към стъклото в търсене на малко хладина. Вчерашният дъжд бе оставил наследство от тежка влага, която караше косата и дрехите да лепнат по кожата ми. — Но мислиш ли, че е безопасно? Дали Чарлс ще се откаже след смъртта на графа и изгубените пари на Манцети?