Читать «Смъртни белези» онлайн - страница 6
Вероника Рот
Настана тишина, но в нея нямаше нищо странно. Сякаш от гърдите на всички събрани се лееше монотонна мантра, докато се отдаваха на необикновената сила, захранваща вселената им, точно както триенето между два жар-камъка ги караше да лумнат.
И в следващия миг — раздвижване. Едно венчелистче помръдна. Стебълце изскърца. Трепет пробяга през малкото поле от тихоцвети, никнещи сред тях. Никой не пророни звук.
Акос погледна само за миг към червеното стъкло и балдахина от фенери и едва не пропусна паметния миг — когато всички цветове разцъфнаха като заря. Червените венчелистчета се отвориха изведнъж, разкривайки ярката си вътрешност, увиснали над превитите стебла. Ледената плоча се изпълни с цвят.
Тълпата ахна и избухна в овации. Акос аплодира с останалите, докато дланите не го засърбяха. Баща им излезе отпред, хвана ръцете на майка им и я целуна по бузата. Сифа Кересет беше недосегаема за всеки друг:
Баща им не виждаше бъдещето, но умееше да поправя разни неща с пръстите си счупени чинии, пукнатини в стената екран, разбридан ръб на някоя стара риза. Понякога ги оставяше с впечатлението, че може да изцерява и човешки тела. Затова когато отиде при Акос и го взе в обятията си, той дори не се засрами.
— Най-малкото дете! — извика баща му, мятайки Акос на рамото си. — О, всъщност не е толкова малко. Вече едва те вдигам.
— Не е, защото аз съм голям, а защото ти си стар отвърна остроумно Акос.
— Ама че приказки! И то от собствения ми
— Недей…
Нo беше твърде късно. Баща му го преметна и го остави да се свлече в хватката му така, че накрая го държеше само за глезените. Увиснал с главата надолу, Акос опита да задържи ризата и жакета върху тялото си, но не можа да стърпи смеха си. Осех го пусна бавно надолу и му помогна да стъпи на земята.
— Да ти е за урок. Така се случва, като се правиш на много умен — приведе се над него баща му.
— Главата ти се пълни с кръв? — попита Акос, смигвайки невинно.
— Да — ухили се Осех. — Честит Цъфтеж.
Акос отвърна на усмивката му.
— И на теб.
Същата нощ будуваха до толкова късно, че Айджа и Ори заспаха седнали на кухненската маса. Майка им отнесе Ори на дивана във всекидневната, където прекарваше поне половината нощи напоследък, а баща им събуди Айджа. След това всички се разотидоха, с изключение на Акос и майка му. Те си лягаха винаги последни.
Сифа включи екрана и новинарската емисия на Съвета изпълни стаята с тихи гласове. В Съвета членуваха девет планети-нации, най-големите и най-влиятелните. По принцип всяка от тях се водеше независима, но Съветът регулираше търговията, оръжията, договорите и пътуванията и налагаше свои закони в нерегулираните галактически райони. Емисията излъчваше новини от всички планети-нации поред: недостига на вода на Тепес, последните медицински иновации от Отир, пирати взели кораб на абордаж в орбитата на Пита.