Читать «Смъртни белези» онлайн - страница 225

— Исае… — подхвана Акос. Но вече беше казал всичко, което можеше да ѝ каже.

— Не си играй с търпението ми, ще се увериш, че си има граници. — Исае се беше вживяла изцяло в ролята си на канцлер. Жената, която беше докоснала главата му, наричайки го тувхиец, вече я нямаше. — Айджа е тувхийски гражданин. Ще се отнесат с него подобаващо, както и с всички вас. Освен ако ти, Акос, не предпочетеш да се обявиш за шотетец, в който случай ще се отнасят с теб като с госпожица Ноавек.

Той не беше шотетец, но точно в момента нямаше намерение да се заяжда с нея. Жената скърбеше.

— Не — отвърна вместо това. — Не предпочитам.

— Чудесно. Настроен ли е автопилотът?

Сифа беше извадила навигационния екран, чиито малки зелени буквички плаваха във въздуха пред нея и извеждашe координатите. Накрая се облегна назад в стола си.

— Да. Ще пристигнем след няколко часа.

— Дотогава ще œ постараеш Ризек Ноавек и Айджа да останат под контрол — нареди Исае на Акос. — Не искам да ги чувам дори, ясно?

Той кимна.

— Добре. Ще бъда в камбуза. Сифа, уведоми ме, когато наближим.

И без да изчака потвърждение, Исае си тръгна с маршова стъпка, която накара решетъчния под да завибрира.

— Виждам война във всеки вариант на бъдещето — обяви ненадейно майка му. — Потокът ни води натам. Играчите се променят, но резултатът е един и същ.

Киси хвана ръката на майка им, после и тази на Акос.

— Важното е, че сме заедно.

Угриженият поглед на Сифа отстъпи място на усмивка.

— Да, заедно сме.

За кратко, сигурен беше Акос, но и това стигаше. Киси отпусна глава на рамото му, а майка им му се усмихна. Почти чу дращенето на перестата трева по прозорците на къщата им. Въпреки това не успя да отвърне на усмивката ѝ.

Ренегатският кораб зави в широка дъга, отдалечавайки се от Тувхе. Пред тях се виждаше мъгливият пулс на космическия поток, чертаещ път през галактиката. Свързваше всички планети и макар да изглеждаше неподвижен, всеки усещаше песента му в кръвта си. Шотетци дори вярваха, че им е дал езика като мелодия, която само те знаеха. И май имаха право. Акос беше доказателството.

Но той самият продължаваше да чувства, да чува само тишина.

Преметна ръка през раменете на Киси и мярна белезите си, обърнати към светлината. Може и да отбелязваха нечия загуба, както Сайра каза веднъж, но сега, докато стоеше със семейството си, осъзна нещо друго. Имаше и обратими загуби.