Читать «Смъртни белези» онлайн - страница 2

— Към храма! — извика баща им с юмрук във въздуха.

Това беше обичайната му реплика всеки път, щом потеглеха натам. Нещо като радушен възглас, предшестващ скучна лекция или дълга опашка в изборен ден.

— Ех, да можехме да консервираме ентусиазма ти и да го продаваме на цял Тувхе. Повечето ни сънародници виждам веднъж годишно, и то само защото на церемонията има храна и пиене — провлачи с вяла усмивка майка им.

— Значи това е решението — отбеляза Айджа. — Привличай ги с храна през целия сезон.

— Мъдри сте вие, децата — коментира майка им и натисна с палец копчето, за да запали двигателя.

Ховърът се изстреля рязко нагоре и потегли напред, блъсвайки ги един в друг. Айджа се ухили и побутна Акос.

Светлинките на Хеса блещукаха пред тях. Градът им обгръщаше един хълм, в чието подножие беше разположена военната база. На върха му се издигаше храмът, а всички останали сгради се гушеха между тях. Храмът, към който пътуваха сега, представляваше голямо каменно здание с купол по средата, направен от стотици парчета цветно стъкло. Когато слънцето го озаряваше, върхът на Хеса сияеше в оранжево и червено. Само дето почти никога не сияеше.

Ховърът се изкачи по каменистия хълм на Хеса, най-стария град на планетата нация — Тувхе, както я наричаха всички, освен враговете им, чиито другосветски езици трудно произнасяха името ѝ. Половината от тесните къщи бяха затънали в снежни преспи. Почти всички бяха празни. Защото всеки уважаващ себе си жител на града щеше да е в храма тази вечер.

— Видя ли нещо интересно днес? — обърна се баща им към тяхната майка, заобикаляйки с ховъра един щръкнал към небето ветромер, който се въртеше бясно около оста си.

Тонът в гласа му подсказа на Акос, че говори за виденията ѝ. Всяка планета в галактиката имаше по три оракули: един изгряващ, един установен, каквато беше майка им, и един залязващ. Акос не разбираше какво точно значи това, освен че потокът шепнеше за бъдещото в ухото на майка му и половината народ я почиташе.

— Май мярнах сестра ти онзи ден… подхвана майка им. — Но едва ли ще се зарадва, ако разбере.

— Знаеш, че според нея към бъдещето трябва да се подхожда с полагаемото му се уважение.

Погледът на майка им обходи Акос, Айджа и Киси.

— Така ми се пада, щом се омъжих за син на военни — отбеляза тя накрая. — Твоето семейство държи всичко да протича по протокол, дори дарбата ми да чувам потока.

— В случай че си забравила, противно на очакванията на моето семейство аз избрах да стана земеделец, а не капитан от армията — отбеляза баща им. — Пък и сестра ми не иска да те засегне, просто дарбата ти я смущава, това е.

— Хмм — провлачи майка им, загатвайки, че не е само това.