Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 15

Вратата на заседателната зала се открехна. С периферното си зрение Дана видя, че е Линда. Това я разсея. Обърка се, гласът й стана нерешителен. Имаше още една точка за разискване, а изведнъж забрави докъде е стигнала. Замълча за момент, погледна Крокет и Бърнсайд и се усмихна сконфузено:

— Извинете ме за минутка.

Бърнсайд реагира като мъж, който танцува с красива жена и музиката неочаквано е спряла. Крокет се намръщи, сякаш е лапнал нещо гадно. Покашля се, като се стараеше гласът му да звучи непринудено:

— Вече четирийсет и пет минути слушаме. Можем да направим кратка почивка.

Дана отиде при вратата и избута Линда в коридора, докато другите в залата станаха и се насочиха към бисквитите и кафе-машината. Двете жени заобиколиха махагоновата маса с прилежно подредени списания и спряха при голямата палма в ъгъла.

— Много съжалявам — извини се секретарката, преди тя да я упрекне.

Дана сдържа гнева си. Началниците имаха навика да пренебрегват помощния персонал, когато нещата вървят добре, и да го мъмрят, когато нещо не е наред.

— Какво има? — раздразнено попита.

— Съпругът ти се обажда.

Дана настръхна.

— Кажи му, че съм в заседание — процеди през зъби. — Да се обади по-късно.

— Казах му, Дана, но настоя да те извикам.

Не стига, че шефът й се караше заради егоизма на Грант, ами сега се опитваше да провали презентацията й. С крайчеца на окото си видя Крокет, който се приближаваше към тях, постепенно набирайки инерция като търкаляща се по наклон топка.

— Какво става, по дяволите? Няма ли най-после да приключваме?

— Ще трябва да проведа един разговор, Марвин.

— Сега ли? Точно сега ли трябва да говориш? Кой е проплакал толкова за теб? — почти истерично попита той.

— Съпругът ми — неохотно отвърна тя.

Крокет завъртя очи и издърпа ръкава си, за да погледне златния си ролекс.

— Лош момент. Много лош момент.

Обърна се и се отдалечи.

— На коя линия е? — попита Дана и се запъти към малка ниша до заседателната зала, където имаше апарат.

— Не съм го пренасочила. Каза, че иска да говориш от кабинета, било поверително.

Дана едва не избухна. Сигурно имаше някакъв проблем с Моли. Може би от яслите се бяха обадили, че детето е болно и някой трябва да го вземе. А може би Грант се нуждаеше от чиста риза, спешна доставка или нещо друго, което не можеше или не желаеше да свърши сам.

Дана влезе в кабинета си, затръшна вратата и грабна телефона от бюрото.

— Грант, какво има, по дяволите? На средата на презентацията съм и Крокет всеки момент ще избухне.

— Дана, извинявай. Знам, че си на семинар.

— Бях на семинар. Бях. Сега говоря с теб, докато Крокет си води списък от причини, поради които трябва да ме уволнят. Това ли искаш да постигнеш, защото…

— Дана, имам лоша новина. Моля те, седни.

— Не, Грант. Смятам да…

Тя изведнъж млъкна. Направи й впечатление тонът му. Не звучеше нахално, нито агресивно. Звучеше смирено, плахо. Гласът му трепереше. „Моля те, седни…“.

Сърцето й затуптя силно от страх.

— Какво е станало? Нещо с Моли ли?

— Не, Дана, Моли е добре.

Той замълча.