Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 13

Нямаше смисъл да чака. Капките забарабаниха по-силно. Той слезе от колата, изтича отзад, отвори багажника и събра папките с контролните на студентите си. Нареди ги на купчина. Коженото му куфарче тежеше, сякаш беше пълно с олово. Мълния проряза синкавочерното небе и вятърът разлисти най-горната папка. Полъхът донесе ухание на цъфнали вишни. Розови цветчета обсипаха тротоара като конфети на сватба. Прозорците откъм улицата отразяваха синьото сияние на телевизори от стаите. Изминалият ден бе от онези, в които Джеймс просто не можеше да си поеме дъх: три лекции, факултетен съвет и два часа за консултация, които студентите му използваха до последната минута.

Той спря. Мисълта му дойде като гръм от ясно небе. Дана. Не му се беше обадила, както обеща. По някое време той бе вдигнал телефона да я потърси, но нещо го разсея и забрави. Надяваше се, че мълчанието й не означава лоши новини. Бе доловил тревога в гласа й, макар че тя се опитваше да не се издава. Личеше си, че се страхува. Защо, по дяволите, Грант не беше отишъл с нея? Джеймс ясно си спомняше страха на майка им навремето — мастектомията и последвалото лечение, което я направи като скелет. Съжали, че е споменал за проблема си. Но сега беше на кръстопът и нямаше на кого другиго да се довери. Решителният момент назряваше и той се боеше, че ако не действа бързо, ще стане нещо лошо.

Дъждът се усили и го накара да побърза. Мина покрай мъж и жена с дъждобрани, които разхождаха кучето си. Късно ли беше да й се обади? Не можеше да извади мобилния телефон от джоба си, без да рискува да изпусне контролните на земята. Зави по Латоун Стрийт. Дъждът сякаш усети, че той ще му избяга, и се усили. Горната папка беше съвсем мокра. Студентите щяха да се чудят за какво е използвал творенията им — дали е попивал разлята вода в кухнята? Изкачи шестте дървени стъпала до верандата. Пред къщата му имаше алея за коли и гараж, но сега бяха задръстени със строителни материали за предстоящия ремонт и повечето мебели от предишния му дом в Капитол Хил, който бе продал, когато се отказа от адвокатската практика. В такива вечери съжаляваше, че не може да използва гаража по предназначение. Джеймс намести купчината папки, за да извади ключа си, отвори вратата и влезе в антрето. Контролните се разсипаха върху масата. Няколко паднаха на пода. Той остави куфарчето и свали очилата си. Сложи ги върху папките, извади телефона си и набра номера на Дана. Просна коженото си яке върху перилата на стълбището и тръгна по коридора към хола. Когато тя отговори, гласът й звучеше сънено.