Читать «Последният патриот» онлайн - страница 85

— Все още изясняваме това…

Озбек прекъсна колегата си:

— Човекът, който идентифицира на снимката е Матю Дод. Той инсценира смъртта си и изчезна преди малко повече от пет години.

— Горе-долу по времето, когато е приел исляма — предположи Салям.

— Ако това, което ни разказа, е вярно, изглежда, че е така.

— По същото време той ме е вербувал и е сложил началото на операция „Стъклен каньон“.

Озбек кимна бавно:

— Приблизително.

— Значи това решава нещата. Имате доказателство — заяви Салям. — Аз съм невинен. И можете да ме освободите.

— Да идентифицираме Дод като човека, който те е вербувал, е едно. Но да докажеш, че това наистина е така, и че не ти, а някой друг е убил Нура Халифа, е нещо съвсем друго.

— Но вие можете да ми помогнете — настоя Салям. — Ако кажете на ФБР, че Матю Дод е бил моя вербовчик, това ще ми помогне да докажа, че казвам истината.

— Не е нужно да им казваме нищо — отговори Расмусен.

Озбек му даде знак да замълчи. Той се облегна с лакти на масата, сключи пръсти и подпря брадичка на палците си.

— Ние може би наистина можем да ти помогнем — каза Озбек, замислен, — но първо ти трябва да ни помогнеш.

— Как? — попита Салям.

— Не ставай глупав, Салям.

Озбек отново направи знак на колегата си да почака.

— Ние имаме представа къде е Дод — каза той. — И може би дори знаем коя е неговата цел…

— Д-р Халифа ли имате предвид? — прекъсна го Салям. — Права ли е била Нура, че чичо й е застрашен?

— Имаме основание да мислим, че д-р Халифа е вече мъртъв, и че може би има следваща цел.

— Значи Нура е била права — каза Салям повече на себе си, отколкото на агентите на ЦРУ.

— Ние не знаем дали Дод го е убил — отговори Озбек. — Не и със сигурност. Все още не. Но смятаме, че тук има някаква по-голяма игра и трябва да знаем каква е тя.

Салям го погледна.

— И вие смятате, че мога да ви помогна в това?

— Може би да, а може би не — отвърна Озбек. — Но със сигурност можеш да ни помогнеш да тръгнем в правилната посока.

— Като ви дам същата информация, която дадох на ФБР.

Озбек кимна.

Въпреки че беше подведен от своя мним вербовчик от ФБР, Андрю Салям не беше глупав. Ни най-малко.

— Откъде да знам, че няма да се възползвате от моята информация, за да намерите Дод и да го накарате да изчезне безследно и след това да отречете, че този разговор някога се е състоял?

— Всъщност нямаш голям избор. Ще трябва да ни се довериш.

Салям се засмя отново.

— Да, защо не. На мен обаче ми се струва, че имам доста голям избор. Мога да говоря с ФБР, с полицията на Вашингтон или да почакам, докато най-накрая ми бъде предоставен адвокат и след това да дам изявление за пресата. Ако някой няма голям избор в тази ситуация, това е по-скоро ЦРУ.

Расмусен понечи да отговори, но Озбек му посочи вратата.

— Ще се видим в колата.

— Какво? — попита Расмусен.

— Остави ни малко насаме — каза Озбек. — Иди да си купиш чаша кафе или нещо друго.

Расмусен продължи да седи, стъписан от думите на колегата си. Сетне стана, изсумтя нещо и излезе от стаята за разпити.

Щом вратата се затвори, Салям каза: