Читать «Последният патриот» онлайн - страница 87

Озбек го погледна.

— Прав си. Всичко това са глупости.

— Значи ми вярваш?

Озбек кимна.

— Но трябва да бъда честен с теб. Възможностите ни да направим нещо за теб са ограничени. Това разследване е на ФБР и Вашингтонската полиция. ЦРУ няма никаква официална роля в него.

— Ами Дод? Залавянето му би променило нещата, нали?

— Вероятно — отвърна Озбек, — но той може да сключи сделка с ЦРУ, давайки им нещо още по-ценно.

— И ако това стане, аз отново ще бъда прецакан — каза Салям, поклащайки глава.

— Възможно е. Просто искам да си наясно с това.

— Благодаря ти.

— Андрю, положението ти наистина е тежко. Като се има предвид как стоят нещата, никой няма да те обвини, ако замълчиш и решиш да чакаш адвокат.

— Защо ми казваш всичко това? Ако дам изявление пред пресата за Дод, това може да се окаже много смущаващо за ЦРУ.

— Там работят големи момчета и момичета — отвърна Озбек. — И те имат хора, които знаят как да действат при кризи.

— И все пак, защо? — продължи да настоява Салям.

— Ти си добро момче, Андрю. Някой те е натопил много сериозно, но ти ни съдейства при всяка една стъпка от разследването. И според мен ни помагаше, защото знаеш, че не си направил нищо нередно. Още повече, ти знаеш, че онова, което си правил, е било за доброто на страната ти, защото така постъпват почтените хора.

Не мога да ти обещая, че ще те извадя от ямата, в която си затънал, но ако ми помогнеш, ти обещавам, че ще направя всичко по силите си, да пипна Матю Дод и ще се погрижа той и неговите ислямски приятели да не вредят повече на Америка.

Салям се замисли за кратко. Знаеше какво трябва да направи.

— Вземи си химикалка — каза той. — Ще ти трябва.

Глава 45

ПАРИЖ

Дод намери управителя на джамията „Билал“ в кабинета му.

— Полицията ще дойде всеки момент! — изкрещя той на френски, когато убиецът влезе в кабинета му с ритник.

— Да — отвърна Дод, затваряйки вратата след себе си, — но не и преди да съберат достатъчно голям отряд. Вашият квартал, между другото, няма много добра репутация. Полицията се страхува да припарва тук, точно както и всеки друг.

Намир Ауад погледна оръжието на неканения гост.

— Какво искаш?

— Какво търсеше американецът тук?

— Какъв американец?

Дод извади заглушителя изпод ризата си и започна да го завинтва към дулото на пистолета си.

— Какво търсеше той тук? — повтори убиецът.

— Не знам за какво говориш — заекна Ауад.

Дод не обичаше да го лъжат. Той вдигна своя „Хеклер & Кох“ и стреля в стената, точно над главата на управителя на джамията.

— Кажи ми защо американецът е идвал тук или следващият ми изстрел няма да бъде в стената.

Ауад се вгледа в черната брада на мъжа, дрехите му и характерната ислямска шапчица.

— Ти приличаш на мюсюлманин.

— И съм такъв.

— В такъв случай не можеш да ме застреляш — заяви Ауад. — Забранено е мюсюлманин да убива друг мюсюлманин.

За момент Дод се замисли за жена си и детето си и си представи смъртта им. Очите му станаха студени.

— Онзи, който помага на неверник, вече не е мюсюлманин — каза той.

— Не съм помагал на никакви неверници — възрази управителят.