Читать «Последният патриот» онлайн - страница 86

— В началото ми се стори, че сте свестни момчета, но после той започна да се държи като задник.

Озбек знаеше, че Расмусен няма голям опит в разпитите и не оспори тази забележка. Вместо това бръкна в джоба си, извади оттам един нов дигитален фотоапарат и го включи.

— Последният път, когато бяхме тук, ти попита за кучето си — каза той и му подаде фотоапарата. — Предположих, че ще искаш да видиш тези неща.

Лицето на Салям се смекчи, докато преглеждаше снимките.

— Значи полицията се е погрижила за него.

— Всъщност, не — каза Озбек. — Те бяха по-заети с това да разпердушинят къщата ти. Канеха се да го отведат в кучкарник, но аз ги спрях и сега кучето ти е при един от твоите съседи.

— При кого? — попита Салям притеснено.

— При възрастния човек, който живее от другата страна на улицата.

— Онзи ветерана, който е бил военнопленник?

— Да — каза Озбек. — Някакъв проблем?

— Не — отговори Салям. — Той е добър човек. Бил е на няколко мисии във Виетнам. Не мислех, че се интересува много от мен, когато се нанесох, но ме поздравяваше и винаги беше учтив. Благодаря.

— Няма защо. И така…

— А ти защо се интересуваш от кучета, между другото?

— Имам черен лабрадор.

— Хубаво куче — каза Салям. — Много умно.

— Да, такива са — отвърна Озбек. — Чуй ме, Андрю, трябва да знаеш, че ФБР разполага с имейлите, които сте си изпращали с Нура, както и с някои други улики, които загатват, че вие двамата сте имали връзка.

— Това е нелепо.

— И тези улики сочат, че Нура се е срещнала с теб, за да ти каже, че връзката ви е приключила.

— Не сме имали никаква връзка — настоя Салям. — Отношенията ни бяха чисто професионални.

Озбек сви рамене.

— Просто ти казвам какво чух.

— Какви други улики имат?

— Каквито и да са, очевидно могат да бъдат тълкувани като мотив за убийство от типа: ако аз я нямам, никой друг няма да я има.

— Но аз не съм я убил. Ние бяхме нападнати. Вече ти казах това. И освен това, ако съм искал да убия някого, смяташ ли, че бих избрал място, където ще трябва да деактивирам камерите на Парковата полиция. Не бих могъл да направя това, дори и да исках. Трябва да ми повярваш. И Нура, и аз бяхме мишени. Искали са и двама ни мъртви и след като съм оцелял, са подали тази фалшива информация, за да изглежда, че сме имали връзка, и че съм искал да я убия, защото е смятала да ме напусне.

— Това е доста сложно — отбеляза Озбек.

— Както и изключването на камерите при паметника на Джеферсън.

Озбек не оспори това.

— Тези хора не са малоумници с чалми, както си ги представят повечето наши политици — продължи Салям. — Те са изключително обиграни и разполагат с ресурси, каквито дори не можете да си представите. Ако знаехте къде са успявали да се промъкнат техните агенти, нямаше да ви хване сън. Те имат армии от симпатизанти, безброй застъпници, изключителна Пи Ар стратегия и чудесни връзки с медиите. В сравнение с тях нацистите изглеждат като аматьори. Това е най-голямата заплаха, пред която е била изправяна нацията ни, и въпреки това аз съм задържан, защото съм се опитал да изпълня дълга си като американец и да ги спра. Всички тези разпити са глупости.