Читать «Последният патриот» онлайн - страница 83

— Бомбен атентат сутринта. Престрелка следобед. Какво си планирал за вечерта?

— Как ти се струва нахлуване в джамия?

— Не се занасяй с мен — отвърна Лоулър.

— Добре, ще измисля нещо друго — рече Харват. — Какво искаш?

— Изчезна от радара преди месеци. Не каза нито довиждане, нито нищо. Остави мобилния си телефон, акредитивите си и остроумното съобщение „За риба съм“ и сега имаш нахалството да се държиш така, все едно ти прекъсвам отпуската.

Харват се пребори с импулса да се защити и вместо това се опита да мисли за Трейси.

— Прав си. Извинявай. Трябваше да се свържа с теб.

— Разбира се, че съм прав — отвърна Лоулър. — Имаш голям късмет, че президентът смята, че ти е задължен по някаква причина. Никой друг оперативен агент не е могъл да си позволи лукса да изчезне по този начин.

— Можехте да ни откриете по всяко време. Ние пътувахме със собствените си паспорти.

— Стига Скот. Проследяването ви щеше да прилича на игра на криеница. Можехме да ви засечем, само когато влизате в чужда страна и след това три седмици нищо до пресичането на следващата граница.

Гари беше прав. Харват и Трейси не бяха потънали напълно в земята, но следата, която оставяха след себе си, беше само прах.

— Нуждаех се от време да премисля някои неща.

— Е, времето свърши. Сега трябва да се върнеш на работа — рече Лоулър. — Президентът се нуждае от твоята помощ.

Харват си напомни да не повишава глас.

— Аз не работя вече за него. И с цялото ми уважение, не работя и за теб.

— В такъв случай ще имаш колкото искаш време за мислене. Френските затвори са доста самотни места — особено за един чужденец.

— Номерът с лошото ченге не минава при мен, Гари. Би трябвало да знаеш това.

— А ти трябва да знаеш, че уликите, които французите имат срещу теб, не изглеждат никак добре. Могат да минат години, докато разследването на събитията от този ден приключи и започне процес. В съда може и да успееш да се защитиш, но при съществуващите закони срещу тероризма във Франция е възможно да преброиш доста месеци в килията. И докато седиш там, ще бъдеш третиран като американец, свързан с кървав бомбен атентат и престрелка, довела до смъртта на трима френски полицаи. Престоят ти няма да бъде като в хотел „Риц“.

Харват понечи да каже нещо, но Лоулър го изпревари:

— Ами Трейси? И тя ли трябва да премине през същото?

— Не намесвай Трейси в това — отсече Харват.

— Твърде е късно. Тя е вече намесена. И е затънала до шията точно като теб. Или дори и по-лошо. Знаеш ли въобще, че французите са я задържали?

Нещо в стомаха на Харват се преобърна. Макар да не беше изненадан, потвърждаването на опасенията му не направи нещата по-лесни.

— Къде? — попита той.

— Появила се е в една парижка болница преди около час и се е предала.

— Добре ли е?

— Правят й изследвания — отговори Лоулър. — Полицията я държи под наблюдение.

Харват помълча, после каза:

— Как разбра за това?

— Французите имат видеоматериал с вас от мястото на бомбения атентат и престрелката в Гранд Пале. Поради това, че си замесен, президентът ме ангажира да направя каквото мога по случая.