Читать «Последният патриот» онлайн - страница 84

— А Трейси? — попита Харват, притеснен повече за нея, отколкото за себе си. — Какво ще стане с нея?

— Стандартната процедура — ще я арестуват, картотекират и така нататък. Но не и преди да свършат медицинските й изследвания. В момента я снимат на скенер.

— Къде? В коя болница?

— Забрави — отговори Лоулър. — Няма да успееш дори и да се доближиш до нея.

— Не бъди толкова сигурен.

Лоулър знаеше, че Харват е прав, но не там беше въпросът.

— Добре, знам, че можеш да стигнеш до нея, но рискът не си струва. Не и точно сега. Като шеф на Бюрото за международна помощ при разследване към Департамента по вътрешна сигурност президентът ме натовари да помагам на французите при разследването на бомбения атентат и престрелката в Гранд Пале.

— Искам поне да говоря с нея.

— Не е възможно. По същество тя е задържана от французите и това, че е в болница, не означава, че ще бъде третирана по някакъв по-специален начин, отколкото ако беше в затворническа килия. Освен това аз вече се опитах да говоря с нея. Френските ченгета махнаха телефона от стаята й. Заявиха, че няма да й позволят да контактува с никого.

— Но това е лудост. Ти знаеш, че нямаме нищо общо с това — каза Харват.

— Е, французите разполагат с голям видеоматериал, който ги кара да вярват в противното.

— Рътлидж трябва да ни извади от тази каша — настоя Харват. — Или поне да помогне на Трейси. Дължи й поне това.

— Ще поговорим за президента след малко — каза Лоулър.

— Първо, искам да ми разкажеш какво се случи. От самото начало.

Преди да успее да се опомни, Харват отново бе погълнат от стария си живот. Сега, когато Трейси беше задържана от французите, нямаше никакъв смисъл да се бори срещу това. Затова си пое дълбоко въздух, понамести се, за да намали болката в натъртените си ребра и започна да разказва.

Глава 44

ЦЕНТРАЛНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ,

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

— Там има много снимки — каза Айдън Озбек. — Разглеждай спокойно.

— Няма нужда — отвърна Андрю Салям и завъртя лаптопа. — Това е той.

— Сигурен ли си? — попита Расмусен.

— Абсолютно. Това е човекът, който ме вербува.

Озбек хвърли поглед на Расмусен и сетне отново насочи вниманието си към Салям.

— Знам, че си дал изчерпателни показания за това във ФБР, но ще се наложи да го направиш още веднъж. Необходимо е да знаем как комуникираш с него. Кога и къде сте се срещали? Идвал ли е някога в дома ти или в твоя офис? Ходил ли си някога в неговия дом или офис? Всичко.

— Вие знаете кой е този човек, нали? — попита Салям. — Той е от ЦРУ, нали?

— Нека да караме поред, стъпка по стъпка — каза Расмусен.

— Вървете по дяволите с вашите стъпки — сопна се Салям. — Знаете, че казвам истината. Това, че разпознах този човек, го доказва.

Той се вгледа в лицата на мъжете, които седяха срещу него. В цялата ситуация имаше нещо, което не разбираше. Сетне изведнъж му просветна.

— Мили боже! Този убиец е ваш човек, нали? Той и Ал Дин са едно и също лице.

— Не знаем това със сигурност — отговори Расмусен.

Салям се засмя.

— През цялото време ФБР бяха в паника, че той е един от техните, а сега се оказва, че е един от вашите.