Читать «Последният патриот» онлайн - страница 82

— Ще се свържем с теб, веднага щом имаме нещо. А в това време по-добре иди да се измиеш. — Сетне връзката със „Саргасо“ прекъсна.

Глава 43

Харват винаги беше имал добри взаимоотношения с Гари Лоулър. Бившият заместник-директор на ФБР беше близък на семейството му, почти откакто Скот се помнеше. И когато бащата на Скот, инструктор в морската пехота, загина при тренировъчен инцидент в Калифорния, Гари му стана нещо като втори баща.

Когато президентът Рътлидж реши да стартира програмата „Апекс“, която трябваше да се противопостави на терористите с техните собствени средства, той го убеди да напусне Бюрото и му възложи проекта. Макар Скот и Гари често да кръстосваха шпаги в опитите си да постигнат резултати, те работеха заедно.

Въпреки това Харват не беше разговарял с Лоулър, откакто той и Трейси напуснаха Вашингтон. В известна степен изпитваше вина за това. Гари винаги беше подкрепял него и майка му. Той беше грубоват човек, но в същото време честен и му беше спасявал задника повече пъти, отколкото можеше да си спомни. И в този момент Харват му дължеше много повече от едно телефонно обаждане.

Това беше просто едно от нещата, които му се бяха изплъзнали. Колкото по-дълго отлагаше нещата, толкова по-трудно щеше да става. Гари беше стриктен човек. Въпреки че работата му беше необичайна като терористите, които беше натоварен да преследва, в него все още имаше едно чувство за ред и феърплей, което му беше останало от дългата му кариера във ФБР. Отношенията между тях потръгнаха добре, когато Гари се научи да отлага задаването на въпроси, докато Харват приключи с поредната си задача, или пък изобщо да не пита нищо.

Скот знаеше, че когато най-накрая се обади на Лоулър, разговорът няма да е нито за времето и нито за забележителностите, които са посетили с Трейси. Беше наясно, че Гари ще му зададе трудни въпроси за това кога ще се върне и какво смята да прави в бъдеще. И това навярно беше главната причина, поради която Харват избягваше разговора с него. Докато сам не намереше отговорите, последното нещо, от което се нуждаеше, бяха въпросите.

Но нещата се бяха променили и Фини беше прав. Трейси бе на първо място, затова каквото и съобщение или заповед да имаше Лоулър от президента, Харват нямаше друг избор, освен да преглътне своята враждебност.

Преминавайки през серия от анонимни сървъри, Харват се спря на един от своите акаунти за аудиовръзка и набра номера на Гари във Вашингтон.

Той отговори след първото позвъняване.

— Лоулър — каза гласът с лека металическа нотка.

Харват се покашля.

— Гари? Скот е.

— Добре ли си?

— Добре съм.

— Радвам се да го чуя. А знаеш ли, че цялата полиция, жандармерия и тайните служби на Франция са по петите ти?

— Трудно е да си популярен — отвърна Харват.

Лоулър се засмя и сетне отново стана сериозен.

— Наистина си забъркал голяма каша, момчето ми.

— Затова ли си искал да ти се обадя? За да ми кажеш неща, които вече знам? — Думите прозвучаха по-рязко, отколкото искаше Харват, но той не направи усилие да ги смекчи.