Читать «Последният патриот» онлайн - страница 81

Видеовръзката не беше толкова бърза, колкото му се искаше на Харват и отговорът на Паркър дойде с известно закъснение.

— Ще се свържа с моите хора веднага, но Трейси би могла да е навсякъде — болница, лекарски кабинет… Първо ще се опитам да разбера нещо от посолството. Ще видим дали някой ги е търсил за справка.

— Не — каза Харват. — Не намесвай посолството. Искам това да остане извън тяхното полезрение.

— Това може да се окаже трудно.

— Защо?

Паркър намести камерата, така че Харват да вижда шефа на „Саргасо“, Тим Фини, който седеше до него. Фини беше мъж на петдесет и няколко години, с близо двайсет сантиметра по-висок от Харват и с впечатляващите сто двайсет и пет килограма от стегнати мускули. Той имаше напрегнати зелени очи и подобно на Паркър, главата му беше гладко обръсната — сходство, което Харват отдаваше на факта, че и двамата ходеха при най-мързеливия и лишен от въображение бръснар на света. Но въпреки размерите си и репутацията си на най-безмилостния боец на ринга Фини, също както и Паркър, беше от най-добрите приятели, които можеше да има един честен човек.

Фини вдигна едно розово листче с някаква бележка, а Паркър уточни:

— Гари Лоулър те търси. Обажда се вече два пъти. Каза, че има съобщение от президента.

— А защо се обажда на вас двамата?

Фини взе микрофона от Паркър и каза:

— Не говори глупости, Скот. Много добре знаеш, че има само два номера, които набираш, когато си в беда, и понеже неговият телефон не е звънял, не е било никак трудно да се сети, че си се свързал с нас. И така, какво да му кажем?

— Какво знае той?

— Знае, че си в Париж.

— Откъде знае това? — попита Харват.

— Той казва, че точно по този въпрос президентът иска да разговаря с теб.

Харват беше казал на Никълс да не се обажда на никого и да не използва компютъра си, докато го няма. Запита се дали професорът беше нарушил това нареждане. Едва ли. По-вероятно беше французите вече да са установили самоличността му и да са се свързали с президента. И в единия, и в другия случай нещата сега бяха още по-зле отпреди.

— Гари се интересуваше дали сме ти оказали някаква помощ — продължи Фини — и как може да се свърже с теб.

Харват нямаше никакво желание да чуе какво има да му каже президентът.

— И вие какво му казахте?

— Казахме му, че ако се свържем с теб, ще ти предадем да му се обадиш?

— А той повярва ли ви?

Фини вдигна ръце.

— Нямам никаква представа, Скот. Той е твой шеф.

— Беше мой шеф — поправи го Харват.

— Както и да е.

— Защо просто не му се обадиш и не го попиташ за какво става дума?

— Ще помисля върху това — излъга той.

— Добре, мисли. Затънал си до шия в блатото, а също и Трейси. Не мисля, че имаме достатъчно дълго въже, че да ти помогнем. Може би трябва да преглътнеш гордостта си за малко и да помислиш и за някой друг, освен за себе си. Гари Лоулър и президентът Рътлидж са навярно единствените хора, които могат да ти помогнат в тази каша.

Фини беше прав, но Харват бе достатъчно твърдоглав, за да не иска да го признае.

Когато не дойде отговор, Паркър взе микрофона отново и каза: