Читать «Последният патриот» онлайн - страница 80

— Изкара ми ангелите — каза той, когато се обърна, притиснал ръка към гърдите си. — Взе ли я?

Харват му показа найлоновата торба.

— Как е Трейси? — попита той.

Никълс си пое дълбоко въздух и сложи на плота чашата, която пълнеше с гореща вода.

— Тя си отиде.

— Отиде си? Какво значи това „тя си отиде“? — каза Харват, излезе от камбуза и се втурна към каютата.

Когато запали осветлението, погледът му беше привлечен от празното легло. Бутна вратата на банята, там нямаше никой.

— Кога? — попита той, чувайки Никълс да пристъпва тихо зад него.

— Най-малко преди един час — отвърна той.

— Каза ли къде отива?

— Каза, че й трябва лекар, и че ти ще разбереш.

Харват остави книгата, сетне отвори скритата ниша в библиотеката и извади кутията с пистолета.

Никълс почувства, че Харват се колебае какво да предприеме и добави:

— Каза още, че не иска да тръгваш след нея.

— Всеки полицай в този град вече разполага със снимките ни — каза Харват, взе пистолета и го пъхна в колана си. — Колко далече смяташ, че ще стигне?

— Вероятно недалече и мисля, че Трейси го знае. Според мен тя чувстваше, че като стои тук, те бави.

— Така ли смяташ? — подхвърли Харват грубо.

— Скот, нейното главоболие беше по-сериозно, отколкото даваше да се разбере — заяви Никълс.

— Значи, ти си и доктор, така ли?

— Тя не искаше да те принуждава да избираш между нея и онова, което трябва да направим.

Харват погледна Никълс.

— Онова, което ние трябва да направим? — повтори той.

— Каза, че така ще ти бъде много трудно.

— Знаеш ли какво? Не ми казвай повече какво мисли или чувства приятелката ми, става ли? — отсече Харват, сетне тръгна към малкото бюро, извади от чекмеджето слушалките и микрофона и включи лаптопа.

Професорът разбра, че са приключили разговора и тихо излезе от стаята.

Харват избра един анонимен имейл адрес от списъка, с който разполагаше и прати съобщение едновременно до мобилния телефон на Рон Паркър и неговия десктоп.

Мина известно време, преди той да се появи на видео в чатрума.

— Изглеждаш ужасно — рече Паркър от конферентната зала на „Саргасо“ в Колорадо. Той наближаваше четирийсетте, на ръст беше горе-долу колкото Харват, с бръсната глава и тъмна козя брадичка.

— Защо се забави толкова?

— Бях на тренировъчно учение със Специален отряд 10 на другия край на базата, а моят Дукати не може да се движи по-бързо. Какво става? Съобщението ти казваше, че въпросът е спешен.

— Трейси е изчезнала.

Паркър се изправи и сетне се наведе напред към камерата.

— Какво стана?

— Тръгнала си е, докато ме нямаше. Казала е, че се нуждае от доктор.

— Защо? Ранена ли е?

— Има някакво главоболие. Очевидно много тежко.

— Какво значи очевидно? — попита Паркър. — Ти не знаеше ли за това?

— Тя го е криела от мен — отвърна Харват. — Взимала е тайно болкоуспокояващи.

— Може би ако почакаш малко, ще се върне. Не се тревожи.

— Рон, няма как да не се тревожа. Цялата полиция в този град ни търси. Ти имаш тук контакти, с каквито аз не разполагам. Колко време ще ти трябва, за да разбереш къде е?