Читать «Последният патриот» онлайн - страница 78

Въпреки разстоянието, което го делеше от Уитком, Озбек веднага забеляза приликата. Никога нямаше да забрави лицето на Матю Дод.

Глава 41

Клиши Су Боа

Харват се стовари на земята, притиснат от Голямата птица, който тежеше повече от сто и тридесет килограма. Ауад сигурно беше открил подмяната на „Дон Кихот“. Замахна към главата на гиганта с дясната си ръка, в която все още стискаше куфарчето, но се забави секунда повече от необходимото. Голямата птица вдигна лявата си ръка, блокира удара и принуди Харват да замахне с другата си ръка.

Улучи го в челюстта, но нападателят му не се и помръдна. Харват се приготви за нов удар, но Голямата птица заработи с двете си ръце.

Удари го два пъти с юмруците си в ребрата и му изкара въздуха. Харват се опита да си поеме дъх и да се изправи, но с Голямата птица върху него имаше чувството, че е затиснат от камион.

Гигантът му нанесе още няколко юмручни удара и болката се разля по цялото му тяло.

Харват му заби едно ляво кроше и още веднъж го фрасна в главата с куфарчето, но без никакъв резултат. Все едно се опитваше да разтопи айсберг със сешоар. Все още без дъх, докато се мъчеше да намери изход от положението, Харват получи още един удар в ребрата.

Спомни си, че май беше забелязал една слабост на противника си, когато се опита да го удари с куфарчето първия път. Замахна отново към него.

Да, прав беше. Голямата птица вдигна ръка, за да блокира удара и снижи главата си. Точно на това се надяваше Харват. Получи още два удара, преди да предприеме контраатака.

Събра колкото сили му бяха останали и замахна с куфарчето. Този път, когато Голяма птица вдигна ръката си и приведе глава, Харват беше готов.

В същия миг той се надигна и му нанесе силен удар с глава. Чу се страшно хрущене от удара на кост в хрущял. От раната, която започваше от носа и стигаше до челото на Голямата птица, бликна кръв.

Гигантът зарева от болка и вдигна ръце към лицето си. Без да се бави, Харват продължи да го обработва.

Едва си поемаше дъх, а това му пречеше да впрегне всичките си сили. Отново замахна с куфарчето, като се възползва от факта, че кръвта в очите на гиганта му пречеше да вижда какво става.

Куфарчето се стовари право върху темето на Голяма птица. Ръцете му се отпуснаха, той се задържа неподвижно за една-две секунди, които на Харват се сториха цяла вечност, след това се килна надясно и се строполи в безсъзнание насред улицата.

Харват с мъка се изтърколи изпод мъжа, но това, което видя миг по-късно, беше не по-малко ужасно. Свирчо се канеше да го нападне с парче тръба в лявата си ръка.

Харват седеше, притиснал куфарчето към гърдите си, и се опитваше да се изправи, но краката му не го слушаха. След схватката с Голямата птица се чувстваше така, сякаш беше направил милион лицеви опори, съчетани с клек и изправяне. Краката му бяха като гумени. Най-доброто, което можа да направи, беше да се затътри по задник към отсрещната страна на улицата.