Читать «Последният патриот» онлайн - страница 77

Осъзна, че ако в дъното на джамията има изход, повечето от хората, втурнали се натам, щяха да се измъкнат именно през него. Това му даваше добър шанс да излезе от банята отзад и да се скрие в тълпата.

Единственият проблем беше, че стрелецът вероятно си мислеше същото. Макар че нямаше да има толкова добро прикритие, беше по-разумно да излезе през предната врата.

Харват мина през хамама и стигна до преддверието и входа. Провери дали двукрилата врата не е свързана с алармена система. Последното нещо, което му трябваше, беше да привлече внимание.

Зае се да отключи вратата, но реши първо да извади книгата изпод фалшивото дъно на куфарчето и да я пъхне под колана на панталоните си.

Тъкмо се мъчеше да закрепи куфарчето на дръжката на вратата, когато някакъв шум зад гърба му го накара да се обърне.

Усети силен удар в гърдите и полетя навън.

Глава 40

ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ЦРУ,

ЛЕНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ

— Значи така — каза Айдън Озбек, хванал телефонната слушалка. — Просто задържа фотоапарата и не каза нищо?

Слисан, оперативният агент на ЦРУ остави Каролин Ленард да говори още няколко минути. Тъкмо приключваше разговора, когато Стефани Уитком надникна в кабинета му през вратата. Вдигна показалеца си, за да й покаже, че свършва.

— Да, разбирам — каза той в слушалката. — Благодаря ти, че се опита. Моля те, обади ми се, ако попаднеш на нещо.

Затвори телефона и се обърна към Уитком, която стоеше при вратата с папка под мишницата си.

— Какво има? — попита той.

— Агентите от ФБР, които разпитват Андрю Салям, искат информация от нашите бази данни.

— Защо?

— Колкото повече го разпитват, толкова повече се убеждават, че може би не той е убиецът на жената при Мемориала на Джеферсън.

— Виж ти. И аз им го казах, но защо им е да влизат в нашите бази данни?

— Използвали описанието на Салям за неговия вербовчик, изтеглили снимки на свои служители от последните двадесет години, качили ги на лаптоп и създали електронен фотоалбум.

— И нищо? — предположи Озбек.

— Това какво ти говори?

Той завъртя очи. Въпросът беше глупав.

— Който и да го е вербувал, не е бил агент на ФБР.

— Ами ако е бил агент на разузнаването, който просто е работил за друга агенция?

Озбек взе писалката си и почука с нея върху органайзера на бюрото си.

— ФБР може да получи каквото му трябва от Агенцията за борба с наркотиците, Министерството на вътрешната сигурност, Министерството на правосъдието.

— Но не и от ЦРУ. Не могат без първо да ни попитат.

— Хей — предупреди я Озбек. — ФБР може да размахва снимки на хората си пред Салям, но не и ние. В никакъв случай. Не можем да го направим.

— Точно това казах и аз. Няма да стане.

— Тогава защо изобщо го обсъждаме? — попита Озбек, който бързаше да се върне към работата си.

Уитком измъкна папката изпод мишницата си.

— Момчетата от ФБР са умни. Предложиха компромисно решение.

— Какво?

— С помощта на Салям са съставили ето този фоторобот — отвърна Уитком, извади един лист от папката си и го показа на Озбек. — Помолиха да проверим в нашите бази данни дали има някой, който да прилича на този човек.