Читать «Последният патриот» онлайн - страница 76

Кой, по дяволите, е този човек? Как ме е открил? В ума му се въртяха безброй подобни въпроси, но не беше сега моментът да се занимава с тях. Трябваше да мисли единствено как да запази живота си.

Нямаше нужда да поглежда през рамо, за да разбере, че стрелецът е по петите му. На улицата той беше съвсем лесна мишена и затова направи единственото възможно нещо — върна се обратно в джамията.

Харват си пробиваше път през тълпата, като блъскаше, ръгаше и удряше мъжете пред себе си и те започнаха да недоволстват. Когато стана още по-агресивен, възмущението им нарасна.

Псуваха го на френски и арабски — един дори го заплю, но той не им обърна внимание. В Секретната служба се бе научил как да си проправя път през тълпите и винаги се справяше отлично.

Двама мъже имаха неблагоразумието да му препречат пътя. Нямаше време за приказки. Удари с коляно стоящия по-близко, като се постара да улучи перонеалния нерв в бедрото му. Краката на човека се подкосиха, Харват заби рамото си в него и го събори върху мъжа до него, като продължаваше да се придвижва към вътрешността на джамията, стискайки здраво куфарчето си.

Внезапно хората зад него се развикаха, след това се чуха изстрели. Тълпата богомолци изпадна в паника, виковете се превърнаха в писъци.

Обзето от ужас, множеството се люшна напред и Харват затърси с очи някакъв изход. Единственият му шанс беше да намери врата в задната част на джамията, но само булдозер можеше да разчисти достатъчно бързо пътя пред него. Ако скоро не направеше нещо, щеше да бъде стъпкан и вероятно убит.

Да продължава да се придвижва през навалицата не вършеше работа. Хората бяха прекалено плътно един до друг. Бяха като овце, а Харват отдавна бе научил, че овцете се ръководят от два инстинкта — да пасат и да бягат. И щом побягнат, единственото спасение е да се махнеш от пътя им.

Тълпата навлезе още по-навътре и събори един трикрилен параван. И тогава Харват видя, откъде може да се измъкне — имаше една врата в някаква ниша, скрита зад паравана.

Напрегнал всички сили, той се запромъква странично, с рамото напред, през тълпата от ужасени хора, за да се добере до стената. Напредваше стъпка по стъпка, стиснал здраво куфарчето си, и накрая успя да стигне до вратата.

В плитката ниша стоеше един мъж със сина си, потърсили убежище там. Ръката на бащата беше върху дръжката на вратата и когато Харват се приближи, той я натисна няколко пъти шумно, за да му покаже, че е заключена.

Харват даде знак на човека да се отмести, вдигна крак и ритна силно вратата. Разхвърчаха се трески и тя поддаде с пукот. Изкрещя на мъжа да вкара сина си вътре. Последва ги и усети влажния въздух, примесен с леката миризма на хлор на съседната баня.

Затвори вратата и подпря дръжката с една летва с надеждата, че няма да се отвори. Поне не и преди да е успял да се махне оттам. Настигна мъжа с детето и го попита на френски къде е изходът. Мъжът сви рамене, повдигна ръце с дланите нагоре и с жест му показа коридора.

Харват осъзна, че моментът да се измъкне беше сега, докато в джамията все още цареше хаос. Беше подменил истинския „Дон Кихот“ с фалшификат, който бяха изработили с Трейси и единственото, което имаше значение, беше да се махне с книгата от Клиши су Боа и да се върне на баржата.