Читать «Последният патриот» онлайн - страница 75

Управителят на джамията протегна ръка:

— Съгласен съм.

Харват стисна ръката му и взе куфарчето си.

— Ще информирам професор Никълс и той ще се обади в университета да преведат парите по сметката на Рене Бертран.

— Чудесно — отвърна Ауад, изпрати госта си до вратата и му помогна да вземе куфара си. — Мисля, че отвън ви чака такси, нали?

Човекът беше добре информиран.

— Да.

— Чудесно. Желая ви приятен път и щом мосю Бертран потвърди, че е получил парите, ще предадем книгата заедно с кутията на професор Никълс.

Харват кимна и се отправи със Свирчо и Голямата птица към предната част на склада. Джамията започваше да се пълни с хора.

Усмихна се на двамата бабаити на Ауад, които спряха прииждащите богомолци, за да може Харват да излезе навън. Отново го изгледаха кръвнишки.

Навън въздухът беше студен и свеж. Харват можеше да види дъха си. Стисна дръжките на куфарчето и големия куфар и се огледа в двете посоки, преди да пресече улицата.

Таксито беше още на мястото си, само на няколко метра от него. Когато се приближи, видя, че е празно и се отправи към кафенето. Искаше му се да се махне час по-скоро от Клиши су Боа. Веднъж щом се добереше до конспиративната квартира на „Саргасо“, щеше да се почувства далеч по-добре.

Харват влезе в мръсното кафене и поспря, за да привикнат очите му с мъждивата светлина. Докато се взираше в полумрака, ноздрите му изпълни миризмата на тютюн, примесена с аромата на ябълка. На възглавниците край ниските маси бяха насядали мъже, някои плащаха сметката си, други довършваха кафето си и дръпваха за последно от наргилетата, преди да се отправят към джамията за вечерната молитва.

В края на барплота видя Муса, шофьора на таксито. Младият човек беше застанал близо до един по-възрастен мъж с плетена шапка и гъста червена брада.

Когато Харват се приближи, мъжът с шапката го погледна и очите им се срещнаха. В лицето му имаше нещо познато. Беше по-скоро чувство, което Харват не можеше да си обясни. Колелцата в мозъка му заработиха на бързи обороти в опита му да се досети къде беше виждал този човек. Имаше нещо в очите му.

Внезапно в ума му проблесна: Гран Пале!

Харват вече беше захвърлил куфара и тичаше към вратата, когато Матю Дод измъкна оръжието изпод ризата си.

Глава 39

Ако разполагаше с повече време, Харват щеше добре да проучи Клиши су Боа, преди изобщо да се доближи до джамията. Една „заешка дупка“, както я наричаха в занаята, където да се скрие и да се дегизира, щеше да свърши много добра работа. Но в момента можеше да разчита само на инстинкта си, а той му казваше да бяга с всички сили.

Изскочи на тротоара отвън и се втурна обратно през улицата, като използваше влизащите в джамията хора за прикритие. Нямаше представа защо си мислеше, че това ще помогне. Ако мъжът наистина бе стрелецът от Гран Пале, той вече беше застрелял трима полицаи и нямаше значение дали ще убие и няколко цивилни.

Вероятно беше така, но те можеха да осигурят някакво прикритие за Харват и той бързо се смеси с тълпата на тротоара пред джамията „Билал“.