Читать «Последният патриот» онлайн - страница 73

Той постави до кутията копията от страниците, които Никълс беше получил по имейла, и внимателно отвори на първата страница книгата, която беше на повече от четири столетия.

Ясно се виждаха отличителните знаци на първото издание, за които Никълс го беше предупредил, че трябва да внимава. Тук беше посвещението на херцога на Бехар, потомък на кралете на съседното кралство Навара, както и латинската фраза „След мрака очаквам светлината“.

Харват сравни копията с остарялата книга пред себе си и бавно я прелисти до двадесет и шеста глава. Никълс му беше казал, че само в първото издание се описва как Дон Кихот е използвал краищата на ризата си, за да си направи молитвена броеница. В последващите издания броеницата вече била от шикалки, за да се угоди на испанските цензори от седемнадесети век. Един познавач, който наистина знаел как да провери автентичността на изданието, щял да търси именно това и Никълс беше казал на Харват, който говореше малко испански, точно къде да намери тази подробност.

Отне му няколко минути, но накрая откри текста. Поразително. Предполагаше се, че от оригиналните четиристотин бройки от първото издание на „Дон Кихот“ се бяха запазили само осемнадесет. Това, което Харват държеше в ръцете си, обаче, бе деветнадесетият екземпляр.

Откритието беше още по-забележително и заради тайните, които обещаваше да разкрие. Остана му да провери само още едно нещо.

Известно беше, че Джеферсън е имал навика да слага личния си знак, или по-точно инициалите си, на точно определено място в своите книги. По онова време поставяли сигнатура на определени страници, за да може подвързвачът да подреди ръкописа в правилен ред и да оформи книгата.

За всяка част от книгата имало различна сигнатура, обикновено букви, които следват реда си в азбуката. Личният знак на Джеферсън се състоеше от главна буква „Т“, изписана преди печатното „Д“ на сигнатурата. А след печатната буква „Т“ поставял ръкописно „Д“.

Без да бърза, много търпеливо Харват потърси двата вида означения. Сърцето му се разтуптя, когато намери написаната на ръка буква „Т“ до отпечатаната от издателя „Д“, а после ръкописна „Д“ след печатната „Т“. Този екземпляр на „Дон Кихот“ действително е принадлежал на Джеферсън. Харват беше сигурен в това. Имаше бележки на много страници, но нямаше представа кои от тях съдържаха тайната на кодиращите дискове. Тази загадка трябваше да разреши Никълс.

Харват се насили да си поеме дъх. Сега идваше трудната част. Постави книгата върху бижутерската подложка и предпазливо пъхна другата си ръка в дипломатическото куфарче.

Внезапно от другия край на помещението се разнесе пронизителното пищене на алармено устройство.

Глава 38

Намир Ауад се завъртя към вратата. Беше стреснат и не разбираше какво става.

За секунди Голямата птица и Свирчо се втурнаха в помещението с ръце, пъхнати застрашително под саката им.

Харват размаха ръце във въздуха и заобиколи бюрото, като куцаше.